Той стисна зъби.
— Съпругата ми ми оказва огромна чест.
Но докато Левана се опитваше да го вбеси, тя в действителност го успокои и Каи с облекчение научи, че Трън все още не е мъртъв.
Когато наближиха края на пътеката, той забеляза и останалите земни владетели. Торин вече беше тук — сигурно го бяха вмъкнали през някоя странична врата — заедно с представителите на Републиката и на другите нации. С известна изненада той съзря дори Лин Адри и Лин Пърл, които стояха до американския представител. Лицата и на двете бяха застинали в усмивка и макар че Каи ненавиждаше майката и дъщерята, изпита известна доза съчувствие. Левана си играеше с тях като котка с мишка, преди да я погълне. Първо се отнасяше благосклонно с тях, сетне ги наказваше, после пак се показваше благосклонна. Нищо чудно, че двете не смееха да шукнат.
На подиума стояха чародеи, стражи и един биоинжениран войник, облечен с красива униформа в контраст с деформираното му лице и тяло.
Каи се намръщи и се почуди защо изобщо Левана е довела на коронацията едно от тези създания. Присъствието им на сватбата не беше приятно за никого.
Светлината огряваше яркозелените очи на съществото и Каи свъси вежди. Стори му се, че…
Спъна се на първото стъпало, но успя да запази равновесие и да се изкачи догоре. Сърцето му все тъй силно туптеше в гърдите му и той си спомни, че Вълка е заловен, но Крес не знаеше какво е станало с него.
Каи вече знаеше.
Беше Вълка, но и не беше. Очите му бяха неспокойни, мрачни, пронизваха го и загатваха за жестокостта, която вреше отвътре.
Вълка изръмжа и пръв отмести поглед.
— Позна ли любимия ми войник? — попита Левана, когато стигнаха олтара с короните. — Променил се е доста, откакто го видя за последен път.
Каи беше бесен. Тя искаше единствено да види яда му. Искаше да му покаже, че тя контролира съдбата му, съдбата на страната му, съдбата на приятелите му.
Каи се опита да се съвземе. Двамата се обърнаха с лице към присъстващите. Това беше мигът, в който той щеше да прехвърли в ръцете на Левана половината от своята власт. Когато щеше да съобщи на страната си, че ако той умре, тази жена ще стане тяхна владетелка.
Цялото му същество отказваше да приеме това, но той знаеше, че няма друг избор.
О, звезди, дано Синдер се появи, повтаряше гласът в съзнанието му. Дано Синдер се появи.
— Земляни и лунитяни — рече Левана и протегна ръце към множеството. — Събрали сте се тук, за да станете свидетели на паметно събитие в нашата история. Днес ще коронясаме един землянин, моя съпруг, император Каито от Източната република, за наш крал. И също днес, аз ще бъда коронясана за императрица — първа от кралското ни родословие, която ще се свърже с нашите земни братя.
Хората нададоха радостни възгласи.
Е, лунитяните. Земляните заръкопляскаха учтиво.
— Моля ви да седнете — рече Левана.
Хората заеха местата си, а Каи и Левана пристъпиха към двете ковчежета със скъпоценности на олтара. Каи въздъхна и отвори първото.
Вътре, върху коприна, лежеше короната на императрицата. Беше с формата на феникс и обсипана с искрящи скъпоценни камъни.
Заляха го чувства, за които не беше подготвен. За последен път беше видял короната на главата на майка си. Тя я слагаше всяка година на бала в чест на мира и беше много красива с нея.
Той потрепери пред осквернението, което щеше да извърши.
Левана застана от другата страна на олтара с нейната корона. В сравнение със земната, короната на лунния крал беше съвсем обикновена. Седем издължени зъбци, изваяни от лунен камък, чиято белота проблясваше на светлината на свещите. Беше стара. Лунната монархия била създадена преди Четвъртата световна война, сложила началото на Източната република и нейното кралско семейство.
Каи събра сили и взе короната на майка си от ковчежето. Двамата с Левана се обърнаха към множеството, като държаха короните над главите си. Каи погледна Торин — на лицето му бе изписана тъга. Може би той също си бе спомнил майка си.
Преди Левана да започне речта си за символичното значение на короната и властта на суверена, която тя въплътява и прочие, и прочие, вратите на залата се отвориха с трясък.
Златокосата жена нахлу вътре с ужасено лице и с отсечени движения, подобно на робот, тръгна към кралицата.
Каи свали короната и усети как дланите му пламнаха. В гърдите му лумна надежда. Хората се извърнаха към жената и тук-там се чу сподавен смях. Нещо ставаше. Каи не долови страх у присъстващите, а по-скоро възторг, сякаш събитията, разиграващи се пред очите им, бяха художествена измислица.