— Нали пак ще ме поправиш?
Синдер я прегърна силно.
— Разбира се. Няма нищо непоправимо.
Ико се отдръпна и се усмихна; една искра изхвръкна от дупката, където бе стояло ухото й, и озари усмивката й.
— Обичам те, Синдер!
— И аз те обичам! — ухили се Синдер.
— Какво чакаме, та не вървим? — гласът на Стром отекна в тунела. — Горим от нетърпение да разкъсаме Левана и слугите й на късчета месо. Ще изсмучем костния им мозък и ще пийнем от кръвта им, сякаш е най-хубавото вино!
Ико погледна Синдер притеснено.
— Добре че са на наша страна.
Глава осемдесета
По време на церемонията Вълка имаше силно главоболие заради постоянните усилия да контролира глада си, който сякаш гризеше настървено вътрешностите му. Въпреки погълнатото месо, което му дадоха, той не се засити. Хиляди миризми дразнеха обонянието му. Земляните. Лунитяните. Стражите и чародеите миришеха тъй апетитно, че без да иска, си представяше как забива зъби в плътта им, разкъсва ги, тъпче се лакомо с тлъстините им…
По-силен от вълчия му глад беше само страхът от онова, което щеше да му причини чародейката, ако не слуша. А тази агония, тази пронизваща болка, която разкъсваше всеки мускул, всяко сухожилие в тялото му, нямаше да понесе втори път.
Устата му се напълни със слюнка, но той преглътна. Без да мръдне.
Не откъсваше поглед от кралицата. Император Каито вече беше коленичил пред нея, бе приел лунната корона и титлата крал под бурните аплодисменти, макар че ако се съдеше по лицето му, сякаш бе изпил шише с отрова.
Сега беше ред на кралицата.
Императорът вдигна короната на Източната република и повтори речта на кралицата, разсъждавайки върху политическата власт на императрицата, задълженията и дълга, честта и очакванията, символизма и историята, въплътени в това парче метал и стотиците искрящи скъпоценни камъни.
Левана коленичи. Сияеше в очакване. Устните й потрепваха от сдържана усмивка. Поглъщаше с очи короната.
Вълка преглътна. Най-много го изкушаваше плътта на кралицата, подсладена от мисълта, че тя е негова господарка, негов враг. Беше наредила да отделят Вълка от семейството му. Беше заповядала да го превърнат в чудовище. По нейно нареждане чародеите го измъчваха.
Ако някога му се удадеше възможност, той щеше да погълне сърцето й.
— Заклевате ли се — произнесе Каи, — да управлявате народите в Източната република според законите и обичаите, установени от владетелите в миналото, да използвате властта си справедливо, да бъдете милостива, да почитате правата на хората, да уважавате мира между нациите, да проявявате доброта и търпение и да търсите мъдростта и съвета на нашите благородници и братя? Обещавате ли това днес и за всички бъдни дни, в които ще царувате като императрица на Източната Република пред всички тези свидетели, пред небето и земята?
Тя се взираше в короната, не в императора.
— Обещавам — прошепна тихо.
Каи гледаше мрачно. Поколеба се, вдигнал високо короната. Ръцете му трепереха.
Вълка видя как той с усилие на волята постави короната на главата на Левана. Тя затвори очи, а на лицето й разцъфна усмивка.
— По силата на властта, дадена ми от гражданите на Източната република и от нашите съюзници в Земния съюз, като император на Източната република, аз ви обявявам за… — Той замълча. Зачака. Вълка чуваше как надеждата в него умира и сякаш разбираше изкушението му да почака още секунда, само още една…
Секундата мина и лицето на Каи застина като камък.
— … за императрица на Източната република. От този ден до деня, в който един от нас или и двамата умрем, вие сте моя съпруга и аз ще поделя трона си с вас.
Гласът му секна на последната дума. Каи дръпна ръце от короната, като че ли го бе изгорила.
Сякаш изригна вулкан. От тайни джобове изникнаха знаменца и цветя, тържествената, свещена церемония се превърна в какофония от възгласи. Левана се изправи. Ръце се протегнаха към нея и тя пристъпи до ръба на подиума, за да приеме пламенните поздравления на лунната аристокрация.
Преди да отвори уста, триумфалните викове бяха прекъснати от пронизителен, гръмовен звук, който отекна в ушите на Вълка и прободе като нож мозъка му. Той се снижи, изръмжа, причерня му. Хората залегнаха. Идваше му да се сгърчи на земята, но омразата към кралицата беше по-силна от болката в ушите. Това беше неговият шанс. Той се хвърли напред, без да вижда нищо друго, освен Левана и най-уязвимото място на тялото й. Гърлото й. Стомаха й.