Чу се мощен вик. Един страж се изпречи пред Вълка, но той го посече с острите си нокти и сграбчи ножа му. Викът на стража привлече вниманието въпреки пронизителния писък. Кралицата се обърна, точно когато Вълка замахна към нея.
В същия миг агонията го връхлетя и се разля като нагорещен метал по ръката му. Той пусна ножа, но щом видя вкочанените си пръсти, осъзна, че не е трябвало да го прави. Острието беше порязало врата на кралицата, вместо да се забие в сърцето й, а после и в тежките завеси зад олтара.
Вълка се свлече на земята, заслепен от силната болка, която прониза плътта му и порази разума му.
Звукът спря, а с него и мъчението.
Внезапната тишина засмука като вакуум всеки шум в залата. Стотиците хора стояха в кристалното безмълвие като вцепенени.
Вълка лежеше без дъх на земята и се молеше да умре.
Втори шанс нямаше да му се удаде. А наказанието му едва-що бе започнало.
Левана дишаше тежко, а очите й горяха от омраза. Устните й бяха по-червени от всякога, червени като кръвта, която течеше по врата й.
— Овладей го!
— Да, кралице — рече господарката Бемент. — Няма да се повтори, кралице.
Тогава един глас разсече тишината. Хората сякаш онемяха и се заслушаха. Вълка впери поглед в тавана, чудейки се дали не халюцинира от болката.
Беше гласът на Синдер.
— Здравей, скъпа лельо Левана — рече тя весело и шеговито. — Съжалявам, че те прекъсвам, но исках да съм сигурна, че ме слушаш внимателно. Първо, позволи ми да те поздравя. Изглежда, най-сетне получи всичко, което искаше. Сега е мой ред.
Последва дълго мълчание. Говорителите изпукаха.
Синдер продължи, но гласът й вече не беше весел:
— Имаш десет минути да излезеш на портата на двореца и да се предадеш.
Това беше всичко.
Хората чакаха. Още шеги. Още заплахи. Още обяснения. Но съобщението бе свършило.
Левана бе видимо разтърсена, а императорът — готов да избухне в смях.
Но в същия миг погледна Вълка и свъси загрижено вежди.
Вълка изръмжа и застана на изнемощелите си крака, доволен, че чародейката не му попречи.
— Това е измама! — изкрещя Левана с накъсан глас. — Тя не може нищо да ми причини!
Гневът на кралицата беше прекъснат от трополенето на забързани стъпки. Главният чародей Еймъри и двама стражи влязоха през един от страничните входове.
От гърлото на Вълка се изтръгна ръмжене и той едва успя да го потисне. Този мъж беше убил майка му.
— Какво? — кресна кралицата.
— Научихме, че след проникването в двореца, системата ни е спряла да подава информация от тунелите…
— Карай направо, Еймъри!
Чародеят стоеше със зяпнала уста.
— Те са в града, кралице. Всичките осем барикади са свалени.
— Кой е в града?
— Киборгът. Хора от външните сектори. Дори част от нашите войници са с тях.
Левана кипеше от ярост и едва си поемаше въздух.
— Следващият, който произнесе думата киборг в мое присъствие, ще изгуби езика си! — Тя си пое рязко дъх. — Защо не са били спрени?
— Не разполагаме с достатъчно хора, Ваше Величество. Мнозина бяха изпратени към външните сектори, за да потушат размириците. Не можем да изпратим подкрепления срещу бунтовниците, без да отслабим позициите си в двореца.
Левана прибра полите си с една ръка и така сви рамене, че вратът й прокърви обилно.
— Добре — изсъска тя. — Малкото въстание ще свърши тук!
— Кралице, в контролния център намерихме това — чародеят Еймъри показа един портскрийн. — Изглежда, принадлежи не на друг, а на нашия почитаем крал.
Левана се обърна към император Каито и го изгледа кръвнишки.
— А аз се чудех къде е изчезнал — рече той, извивайки предизвикателно устни. — И цяла сутрин го търся.
Ноздрите на Левана се разшириха, лицето й излъчваше злост и пресметливост. Тя грабна портскрийна от Еймъри и го запокити към олтара. Пластмасовата обвивка се счупи.
— Край на тържеството! — рече тя на присъстващите и гласът й се понесе из залата от високоговорителите. — Изглежда, някои мои поданици са избрали тази вечер да вдигнат… ами наричат го бунт. Но не се безпокойте — това не е нищо повече от една глупава демонстрация. — Тя отново владееше чувствата си. — За ваша безопасност ви моля като мои почетни гости да останете по местата си, докато се погрижа за нарушението на реда.