Тълпата се раздвижи.
— Почакайте — чу се мъжки глас, дошъл от редиците на земляните. — Не може да очаквате да останем в залата, докато дворецът е под атака. Тази война е ваша, не наша. Настоявам да ми позволите незабавно да се върна на кораба си.
Мъжът говореше с европейски акцент и на Вълка отново му се привидя червенокосото момиче. Намръщи се и потърси с поглед мъжа. В това време и други земляни надигнаха глас.
Левана стисна устни.
— Ще останете тук — всяка дума прозвуча твърдо и студено като лед, — докато ви дам позволение да си тръгнете.
Недоволството на земляните в миг секна. Левана се обърна към стражите:
— Залостете вратите! Никой няма да напуска залата без мое разрешение! — Тя хвърли поглед на Вълка и щракна с пръсти. — Този идва с мен. От него ще излезе чудесен щит.
— Кралице — обади се един от стражите, — позволете да ви отведем на сигурно място. Тунелите от лава под града…
— Категорично не! — кипна Левана. — Това е моят народ! Моето кралство! Аз няма да ги изоставя.
Тя хукна към главния изход, Каи я последва.
— Земляните не са твои, че да ги заключваш. Ние не сме заложници.
— Ти сигурен ли си в това, съпруже? — Левана даде знак на двама от стражите, които стояха наблизо. — Отведете го при останалите.
Те побързаха да се подчинят и отведоха Каи към няколко манипулирани земляни.
— Пуснете ме! — извика Каи. — Вече имам право да издавам заповеди на стражите и войниците точно колкото и ти!
Левана се разсмя и думите му наистина щяха да я развеселят, ако не бе на прага на истерията.
— Дано не вярваш в това.
Вълка стоеше до Каи, но мисълта, че чародейката следи движенията му, не му позволи да се застъпи за императора. Той потръпна само при мисълта, че ще спечели отново неодобрението й.
Когато кралицата му махна да я последва, той послушно тръгна след нея.
Глава осемдесет и първа
Изпратиха разузнавачи, за да проверят дали има засада на гарата. Идеята беше на Стром и макар Синдер да се ядоса, че някой друг пое нещата в свои ръце, стана й приятно, че има още един лидер, който да мисли с няколко хода напред и който да й попречи да направи някоя глупава тактическа грешка. Това беше стъпка, която Вълка би предприел, ако беше тук.
Не, не й се мислеше за Вълка. Вече беше разказала на Скарлет как ги бяха разделили още при пристигането им в Артемизия и сега не знаеше какво е станало с него. Споменът отвори рана, която още болеше и не можеше да зарасне.
Синдер се опита да успокои бясно препускащото си сърце и да помисли за другарите си. Ико отново беше до нея. Скарлет беше заминала към един от другите тунели. Трън и Крес бяха в двореца и ако можеше да се съди по вдигнатите барикади, те също бяха живи и здрави. Уинтър и Хиацинт обикаляха съседните сектори и събираха подкрепления.
Синдер се чувстваше така, сякаш играеше една от стратегическите игри на Крес. Всичките й пионки бяха по местата си, бе дошло време за последната атака.
Една ръка се мушна в нейната. В последния миг Ико й предложи утеха.
Нисък вой отекна през душния тунел.
Сигналът.
Синдер стисна пръстите на Ико и махна с ръка. Време беше да вървят.
Излязоха на празния перон, където нетскрийновете обявиха края на коронацията. Левана беше станала императрица.
Започнаха да се изкачват по стълбището към светлината на деня. Макар че изкуствената вечер скоро щеше да бъде спусната над куполите, на хоризонта се виждаше слабото златисто сияние на слънцето.
Изгревът.
Беше красиво.
Синдер отвърна очи.
Стъпките им прокънтяха по каменните улици на Артемизия, отекнаха от стените на къщите и през спретнатите градини и по прозорците наизскачаха хора.
Синдер застана нащрек в очакване на ненадейно нападение. Но някой от вълците измърмори:
— Слугите.
Тя се вгледа внимателно и видя скромното облекло, пълните със страх очи. Това бяха хора от низшите класи, които живееха в сенките на белия град и задоволяваха нуждите и капризите на своите господари.
Може би някои от тях щяха да проявят достатъчно смелост да се бият. Но за нейно разочарование повечето слуги се скриха. Синдер се опита да не се сърди — та те години наред бяха страдали.