Хрумна й, че може би сега за първи път чуват за бунта.
Дворецът изникна пред погледа — искрящ и величествен.
— Алфи! — провикна се Стром над трополенето на краката. — Разпръснете се и обградете двореца. Ще пристъпим към него от всички улици.
Глутниците бяха като добре смазана машина. Те се разделиха уверено и всеки поведе своя отряд от цивилни по страничните улички. Синдер потръпна от хлад. Хората изглеждаха уплашени, но черпеха самоувереност от страшните мъже, които ги предвождаха. Самоувереност, каквато тя надали би могла да им вдъхне.
Когато стигнаха пред портите на двореца, тропотът на краката им замря.
Дворът пустееше. Дори кулата на стражите беше празна. Тежките железни врати бяха широко отворени и ги приканваха да влязат. Всичко изглеждаше така, сякаш Левана нямаше представа, че е под обсада, или пък бе твърде уверена, за да обърне внимание на заплахите на Синдер.
А може би това беше капан.
Позлатените двери на крепостта бяха залостени.
Синдер излезе напред. Тялото й гореше от нетърпение. Стром и Ико останаха до нея, готови да я защитят, ако от прозорците на двореца откриеха огън.
Синдер огледа ярките прозорци, но и по тях нямаше следи от живот. Очакването я пристегна като въже през тялото, което всеки миг се затягаше все повече и повече. Като че се полюшваше на ръба на пропаст и чакаше някой да я блъсне.
Тя хвърли поглед към първата линия и видя, че от всяка улица изникват бунтовници. Войниците чакаха в съвършен боен ред. Тренировките и волята ги бяха превърнали в жестоки каменни статуи и само някой мускул потрепваше, нечий юмрук се свиваше и нетърпение кипеше в телата им.
Зад тях хилядите цивилни чакаха. Не тъй страховити, не така добре подготвени, но също толкова решителни. Сред множеството Синдер съзря червената коса на Скарлет.
Не всички тук бяха от ПД-12. Някои дойдоха на доверие, защото видяха записите и повярваха, че истинската им кралица се е завърнала. Други събраха смелост благодарение на пратениците, които Синдер бе изпроводила. А трети, надяваше се Синдер, вървяха насам.
Тя пое дълбоко въздух. Насочи мислите си към всички електрически импулси, които успя да стигне, и вкара волята си в съюзниците си. Каза си, че така предпазва хората от Левана и чародеите.
Но знаеше също, че ако трябва, ще ги използва.
Щеше да ги пожертва дори. Ако се наложеше.
Не можа да овладее всички, но й се искаше да вярва, че и Левана няма да може. Синдер имаше нужда от достатъчно хора, за да се справят със защитата й. Дано да стигаха. Трябваше да стигнат.
— Ако Левана не се предаде — отекна гласът на Синдер в странната тишина, — ще превземем двореца със сила. На този етаж има много места, откъдето може да се влезе. Нападаме всичките. Счупете прозорците. Но не забравяйте, че кралицата и антуражът й са вътре. — Тя отново огледа прозорците и малко се уплаши, че все още няма и знак от съпротива. Едно злокобно чувство трепна в гърдите й.
Беше сигурна в плана си, но не съвсем. Бяха стигнали до прага на кралицата, без да срещнат съпротива, ако не се броят барикадираните тунели. Нещо все трябваше да се случи досега.
— Чародеите ще се опитат да ви манипулират — продължи тя. — Убийте ги, ако можете. Те няма да се поколебаят да ви убият, нито да използват приятелите и съседите ви, за да ви убият. Стражите на кралицата са добре обучени войници, но умовете им са слаби. Използвайте това предимство. Но най-вече помнете защо сте тук днес. След тази нощ аз ще стана ваша кралица, а вие вече няма да бъдете роби!
В двора отекнаха радостни възгласи, а с тях и вой, от който кръвта на Синдер се смрази. Тя вдигна ръка, което значеше да потърпят още малко. Приготви се да даде сигнал за атаката. С крайчеца на окото си погледна Ико, която трябваше да й даде знак, че десетте минути са изтекли.
Тогава долови движение.
Вратите на двореца се отваряха.
Войниците заеха позиция. Прокънтя ръмжене, така силно, че земята се разтърси. Вратите се разтвориха и отвътре се появи светъл силует. Той не принадлежеше нито на облечен с дълга роба чародей, нито дори на стройната фигура на кралицата.
Мутант. Един от войниците на кралицата.
Някой сграбчи Синдер и я дръпна зад първата линия.
Войникът пристъпи към стълбището пред двореца. Движенията му бяха грациозни, прецизни. Стори й се познат, имаше нещо у него, което го отличаваше от войниците около нея. Същото деформирано лице. Същите стърчащи зъби. Очи, които гневно святкаха и оглеждаха тълпата. Мъжът не беше облечен със сивата, практична униформа на отряда, а с много по-красива, която повече подхождаше на кралски гвардеец.