Дъхът й секна.
Това беше Вълка. Вълка, противен и грозен, спря на края на стълбището.
Мислите й се стрелнаха към Скарлет, но не посмя да се обърне и да види реакцията й.
От крепостта се подаде още един силует. Самата кралица Левана. Зад нея вървеше чародеят Еймъри, а след това се появиха чародеите в червено и черно, които, пъхнали ръце в широките си ръкави, образуваха редица от надменни лица и развеселени усмивки. Бродериите с рунически знаци заблестяха на първите лъчи естествена светлина, която виждаха от седмици насам.
За първи път Синдер не разполагаше с детектор на лъжата, който да й покаже, че обаянието на кралицата е илюзия. Не знаеше със сигурност дали това наистина е Вълка или някой, който е направен да изглежда като него.
Но, от друга страна, нямаше основания да се съмнява.
Тя отново провери дали не е изпуснала въздействието над хората, които контролираше. За първи път трябваше да овладее толкова народ и хватката й беше деликатна, слаба.
— „До края на тази вечер, аз ще бъда ваша кралица“ — цитира Левана и се усмихна зловещо, — „и вие повече няма да бъдете роби“. Какви духовити думи от момиче, което сее смърт и хаос, където и да иде. — Левана протегна ръцете си, сякаш предлагаше мир, който не значеше нищо. — Ето ме, аз съм момичето, което твърди, че е принцеса Селена. Аз няма да те карам да ме търсиш. Хайде, давай, опитай да вземеш короната си.
Синдер присви очи. Сърцето й биеше бясно, но в ума й цареше спокойствие. Може би защото за първи път киборгският й мозък не я заливаше със статистика от външния свят. Може би нивата на адреналина й се бяха покачили, а кръвното й налягане бе обезпокоително високо, но без червения поток от предупреждения, изобщо не я беше грижа.
С все така с вдигната ръка, тя разтвори пръсти, за да покаже на хората си да почакат.
Левана залагаше на верността на Синдер към Вълка. Сигурно си мислеше, че тя не би нападнала, докато той е под кръстосания огън. Че не би посмяла да изложи приятелите си на опасност.
Но Синдер изобщо не беше сигурна, че той още й е приятел. Това Вълка ли е, или нещо друго? Чудовище, хищник?
Тя стисна зъби и призна, че мислите й са лицемерни. Той беше същият като войниците наоколо, готови да се бият и да умрат за свободата си. В каквото и да се бе превърнал, тя трябваше да вярва, че той все още е неин съюзник.
Истинският въпрос беше дали Вълка, нейният приятел, нейният съюзник, учител, заслужаваше да бъде пожертван в тази война.
— Принцесо — изръмжа Стром, — тя е довела подкрепления.
Синдер не посмя да отмести поглед от Левана, при все че любопитството я гризеше.
— Подушвам ги. Наближават. Дузина глутници, а може и повече, с господарите си. Скоро ще ни обградят.
Синдер запази хладнокръвното изражение на лицето си.
— Това е последният ти шанс — рече тя, като гледаше отдалече леля си в очите. — Признай пред всички тези свидетели, че аз съм принцеса Селена, законната наследница на лунния трон. Дай ми короната и аз ще ти подаря живота, както и живота на последователите ти. Няма нужда да погубваме повече хора.
Кървавочервените устни на Левана, изпъкнали ярко върху светлата й кожа, се огънаха.
— Селена е мъртва. Аз съм кралицата на Луната, а ти не си нищо повече от една самозванка!
Синдер почака миг, след това отвърна на усмивката й.
— Бях сигурна, че ще кажеш това.
После пусна ръката си.
Глава осемдесет и втора
Армията се хвърли напред. Цивилните нахлуха през отворените порти, а войниците се прехвърлиха през оградите в градините от другата страна.
Кралицата не трепна. Чародеите не помръднаха.
Бяха стигнали до края на мраморното стълбище, когато Левана вдигна ръка. Чародеите затвориха очи.
Настъпи миг на ярък контраст.
Мутантите, тяхната първа линия на атаката, паднаха като един. Огромните им тела се свлякоха на земята като забравени играчки и стотината мъже завиха от болка. Подобни нечовешки звуци Синдер бе чувала само веднъж — когато сама бе подложила на мъчения Сибил Мира, докато накрая чародейката полудя.