Хората, чиито умове бяха защитени от Синдер, хукнаха напред, прескачайки вълците кой както може. Но останалите се спъваха и застиваха под контрола на кралицата. Мнозина паднаха и оръжията им глухо се удряха в земята. Онези, които бяха във владение на Синдер, се спираха за миг пред телата им и продължаваха напред с вдигнати оръжия.
Чародеите, помисли си Синдер и мислено ги насочи към ярките червени и черни роби. Всеки мъртъв чародей означаваше дузина войници или цивилни да минат на тяхна страна.
Но атаката бе посрещната от стена от гвардейци, които разделяха кралицата и антуражът й от нападателите. Бойците се блъснаха в тях като река в бент. Чу се звън на стомана. След всеки глух удар дървените копия се пречупваха. Отекваха бойни и предсмъртни викове.
Синдер потръпна и понечи да се втурне в битката, да си пробие път до кралицата, но не помръдна. Краката й бяха като заковани.
Сърцето й се разтуптя.
Не!
Не беше очаквала… не беше помислила…
Тя стисна зъби и се опита да се отърси от манипулацията. Представи си искрите електричество, които проблясваха в мозъка й, когато Левана насочи ума си срещу нея. Винаги успяваше да се освободи, да избяга, да надвие противника. Мозъкът й на киборг можеше да надмогне въздействието на…
Синдер изтръпна.
Киборгският й мозък не работеше.
Не. Не! Как би могла да защити умовете на другите хора, когато не можеше да предпази своите мисли от кралицата?
Тя скръцна със зъби. Ако успееше да освободи единия си крак и да докаже на тялото си, че е възможно…
Изстена и падна на колене. Тялото й пулсираше от неизразходваната енергия и тя усети внезапното скъсване. Слабата й власт над хората се разпадна. Виковете от болка наоколо пронизваха ушите й.
За секунди хората й бяха отнети.
Битката свърши, преди да е започнала.
Синдер седна задъхана от изтощение в опитите да се освободи от контрола на Левана. Краката й още тежаха, бяха като чужди. Виковете на войниците й се превърнаха в хленч и стенания на умиращи. Дори след краткия сблъсък във въздуха се разнесе мирис на кръв.
Левана се разсмя. Беше болезнено човек да слуша доволния й, стържещ смях, както и виковете на воините.
— Какво е това? — рече кралицата и плесна с ръце. — Та аз очаквах битка между дарбите ни, млада принцесо. Но явно ти не си противникът, на когото разчитах. — Тя пак се засмя и разроши косата на Вълка с мил, но и собственически жест.
— Имам награда за теб, милия ми. Тя е вече в капан.
Вълка изръмжа и тръгна по стъпалата, а огромните му зъби проблеснаха. Стражите се разделиха, за да му направят път, и той мина през падналите хора, сякаш не ги забеляза.
Синдер потрепери. Не помнеше колко пъти се бе изправяла срещу тези искрящи зелени очи като враг и като приятел. Но никога досега не се бе чувствала толкова безпомощна.
Опита се да разтърси глава. Да се помоли на Вълка или на малкото, което бе останало от него.
— Ваше Краличество! Насам!
Синдер ококори очи. Ико!
В тълпата отекна изстрел. Левана се олюля. Синдер видя как по масивните златни врати пръсна кръв и за миг, за един съвсем кратък миг, се изпълни с радост. Тя беше простреляна, кралицата беше простреляна!
Но тогава Вълка изрева. Левана се беше скрила зад него. Куршумът го бе уцелил в бедрото и униформата му вече чернееше от кръвта.
Ико изписка от ужас.
Левана изръмжа и гневът й стегна като в примка Синдер и останалите хора. Контролът й ги душеше. Давеше.
Вълка се спусна, но не към Синдер, а към Ико. Тя видя в очите му животински инстинкт. Да нападне нападателя си.
Стомахът на Синдер се надигна. Не можеше да помръдне. Не можеше да стори нищо. Едва дишаше. Дробовете й горяха, беше в капан.
Вълка стигна Ико, а тя стискаше пистолета и не знаеше какво да стори. Той замахна и разкъса кожата й с нокти. Тя изпищя, отстъпи назад, но не стреля повторно. Той я събори на земята. Впи зъби в синтетичната й ръка и пистолетът падна на земята. Една жичка гръмна в устата му и той я пусна.
Синдер се молеше на контролния си панел да се събуди, да отвърне на удара, да бъде по-силен от нея, да спечели…
— Аз съм принцеса Селена.
Невидимият глас се спусна над тълпата. Решителен. Познат и непознат.
Куполът над тях потъмня. Стъклото стана почти черно, сякаш започваше буря. Няколко екрана светнаха. Отначало в синьо, сетне записът се изчисти.