— Просто го спри — чу се по-дълбок мъжки глас. Крес беше сигурна, че принадлежи на стража, който стоеше на пост в коридора.
— Не мога! Записът вече върви. Ти искаш ли да го спреш? — оплака се Синус. — Тя… тя ще ме убие. Кралицата ще нареди да ме екзекутират.
Крес сдържа въздишката си и се опита да раздвижи глезена си. Левият й крак почти се беше схванал. Успя да го помръдне малко, но това само напомни на тялото й, че е свито в малката ниша.
Техникът разбра, че вече е твърде късно. Не можеше да спре записа. Защо ли не си тръгна?
— Е? Подготвила ли ни е нови изненади?
— Ти какво повече искаш? Този запис… кралицата ще… — Мъжът не довърши, но Крес усети трепването в гласа му.
Тя беше гледала записа в къщата и знаеше, че няма да излезе скоро от умовете. Белязаното лице на Левана, присвитото й око, остатъка от ухото й. Човек не можеше да отвърне очи от това лице, колкото и да му се искаше. Не можеше да го забрави.
А сега всички го бяха видели. Дано и Левана да го е видяла. Едва ли щеше да й бъде лесно да възвърне обаянието си след такъв шок.
Но кой знае — Левана дълги години си бе служила с измама.
— Заловиха ли я? — попита Синус. — Момичето, което е направило записа? Тя… наистина е знаела какво прави.
Думите му щяха да поласкаят Крес, ако не се бе свила тъй неудобно. А в това положение й се искаше мъжете да я обсъждат някъде другаде. Тя още стискаше пистолета на Трън, дланта я болеше.
— Това не е твой проблем — изръмжа стражът. — Върни всичко обратно. И се отърви от този запис, преди…
Той не довърши. Нямаше „преди“. Вече живееха „след“.
— Опитвам се, но тя е препрограмирала всички канали и може да отнеме дни…
Крес спря да слуша. Сега пък десният й крак се схвана. Тя изохка и се опита да го разтрие.
— Какво беше това? — попита Синус.
Крес трепна и изпълзя от нишата. Щом стана, насочи пистолета към техника, после към стража, после пак към техника. По слабия глас тя си беше представяла момче на нейната възраст, но техникът се оказа мъж, прехвърлил петдесетте.
Той бутна назад стола. Стражът посегна да извади оръжието си.
— Не мър… ох! — Крес направи гримаса от болка и се строполи с изтръпнал крак на писалището. Ръбът му се заби в бедрото й, което още я болеше от сблъсъка със статуята в коридора на прислугата. Тя простена и взе да го разтрива.
Спомни си пистолета и тъкмо понечи да го насочи към мъжете, когато стражът го грабна от ръцете й. Крес извика, посегна към него, но не можа да го стигне. Изхленчи, разтривайки бедрото си, и едва вдигна ръка, за да покаже, че се предава.
Стражът я държеше на мушка.
— Аз не съм въоръжена — рече тя кротко.
Мъжът не реагира.
— Ти ли… — Синус погледна екраните. — Ти ли направи това?
— Да, сър. — Тя си отдъхна — болката намаляваше. — Имам предложение. Чух ви да си говорите и се чудя, ако сте сигурен, че Левана ще ви екзекутира, задето не сте могли да спрете записа… съгласен ли сте да се присъедините към нас?
Двамата я зяпнаха.
Крес започна да удря с юмруци крака си. Трябваше пак да започне да прави упражнения. Или поне да спре да се крие в тези тесни пространства.
— Говоря сериозно. Аз познавам принцеса Селена, много е добра. Няма да ви убие, особено за нещо, което не е станало по ваша вина.
— Арестувана си — заяви стражът и я хвана за лакътя.
— Почакай! — извика тя, без да може да се отскубне. — Няма ли поне да си помислиш? Ще предпочетеш екзекуция в ръцете на Левана пред… това да не те екзекутират?
Стражът се подсмихна и я издърпа от невидимите екрани.
— Този бунт няма да успее.
— Ще успее. Левана ще бъде свалена от трона, а Селена ще стане нашата нова кралица и…
Прекъсна я аларма, която запищя от един екран в другия край на контролния център. Стражът се обърна натам, притискайки Крес към гърдите си, сякаш тя беше заплаха със схванатия си крак и разперената си оранжева поличка.
— Какво става? — извика стражът.
Синус вече беше пред предупредителния екран и гледаше със зяпнала уста. Сетне измърмори:
— Мисля… мисля, че сме нападнати.
— Това е ясно!
Синус поклати глава и увеличи холографа. Над искрящите куполи на Артемизия се виждаха кораби, които бяха нарушили неутралното пространство и бързо наближаваха града.