— Не от цивилните. — По слепоочието му се стече пот. — Това са военни кораби от Земята.
Тримата зяпнаха корабите, чиито светлинки примигваха все по-наблизо. Първа Крес съумя да събере мислите си.
— Точно така — рече тя и си отдъхна, понеже гласът й не трепна. — Принцеса Селена е в съюз със Земята. Ако Левана не се предаде, готови сме да ви унищожим. — Тя прокара език по изсъхналите си устни и се обърна да види стража. Надяваше се, че е достатъчно убедителна. — Но все още не е късно да минете на страната на победителите.
Глава осемдесет и четвърта
Ико почваше да разбира защо хората се свиват като зародиш в майчината си утроба, когато се страхуват. Легнала настрани на земята, пъхнала нос в коленете си и преметнала здравата си ръка през глава, тя не искаше никога вече да стане. Вълка беше нахапал вече повредената й ръка, беше нанесъл и доста поражения на бедрата и стомаха й.
С какво толкова привличаше острите като бръснач зъби и нокти? А също и куршумите. Това беше несправедливост спрямо андроидите, която трябваше да се отстрани още щом революцията свършеше.
Един ботуш стъпи тежко на сантиметри от главата й и тя се сви още повече. Не искаше да стане. Нито да помръдне. Искаше батерията й да се изтощи, за да може да се събуди отново, поправена от Синдер и…
Синдер!
Синдер не би легнала в несвяст в разгара на битката. Синдер беше нейде там, в опасност.
Ико изхленчи и огледа наоколо. Бойни викове и писъци атакуваха аудиосензорите й, а грохотът от стъпките отекваше в крайниците й. Тя надникна между краката и оръжията — първо вълците, после мъжете и жените от външните сектори, стиснали копията и ножовете си. Всички тичаха към двореца, а чародеите се опитваха отново да вземат контрол.
Но хората бяха многобройни, а вълците — трудни за управление. Нали така им повтаряше Вълка от самото начало? Войниците трябваше да сеят смърт и ужас на Земята. Не бяха спретнати, послушни и организирани.
Бяха много. Много повече, отколкото Синдер беше довела. Ико видя как още един отряд се хвърли в битката. Грабеха всичко, което се движеше. Мутантите се биеха един с друг. Остриета прерязваха гърла. Копия се забиваха в плътта.
— Добре, Синдер — прошепна тя и седна. — Идвам.
Вътрешните й системи не бяха наред, процесорът й беше пълен с разбъркани съобщения и тя усещаше, че в корема й поне две жици дават на късо. Вдигна пистолета от земята и тръгна в суматохата, а повредената й ръка висеше до тялото. Държеше пистолета в готовност и стреляше, когато се налагаше да спаси човек, без да обръща внимание на безбройните драскотини по дрехите и синтетичната си кожа. Какво толкова — още няколко драскотини. За първи път беше щастлива, че няма нервни окончания. Само се молеше с всички тези повреди тялото й да издържи.
Когато стигна при Синдер, вече беше извън обсега на куршумите. Слава на звездите, за първи път Синдер стоеше настрани от битката. Някои от статуите около двора бяха съборени и Синдер клечеше зад една от тях, наблюдаваше и сякаш чакаше подходящия миг да се включи.
Ико се плъзна до нея и облегна гръб на статуята.
— Хубава реч.
Синдер се стресна, изви глава и едва не я цапна с юмрук по носа. Но се спря навреме. Очите й блеснаха от облекчение.
— Ти си добре — възкликна тя. — А Вълка?
— Не може да овладее гнева. Скарлет?
Синдер поклати глава.
— Изгубих я.
От нищото изскочи един от вражеските воини. Синдер блъсна Ико настрани и с металния си юмрук заби главата на войника в статуята. Тя се напука, а войникът се свлече в безсъзнание.
— Синдер, ти кървиш.
Синдер хвърли поглед към рамото си. Превръзката, която направиха в къщата, се бе напоила с кръв, но не се уплаши. Хвана Ико и я дръпна зад статуята.
— Левана се върна в двореца. Трябва да се вмъкна там.
— Мислиш ли, че Каи също е там?
— Сигурно.
— Тогава идвам с теб. — Кимна Ико.
Отчаян писък привлече погледа на Ико към битката. Жена от сектора за дървесина заби ножа в гърдите си. Ико ококори очи. Жената падна на колене, втренчена в предателската си ръка.
Синдер нададе боен вик и хукна към един чародей. Грабна ножа на стража до него, миг преди той да замахне и с един удар…
Ико затвори очи. Не можеше да гледа как някой умира всяка секунда дори когато беше враг.