Тя го погледна. Очите му блестяха опасно и се оглеждаха зорко наоколо.
— Какво искаш да кажеш?
Помръдна нос.
— Принцеса Уинтър е близо… Води подкрепления.
Глава осемдесет и пета
— Почти стигнахме — рече Ико. Двете със Синдер вървяха крадешком по главния коридор на двореца. Битката все още бушуваше в далечината, но в двореца бе тихо. Нямаше и следа от Левана, но Ико всеки момент очакваше да изскочи иззад някой ъгъл.
За първи път тя зърна лунната кралица на стълбището пред двореца. Съжаляваше, че заради обезобразеното си лице Левана не можеше да й въздейства с обаяние. След като години наред бе слушала легенди за красотата на кралицата, истината малко я разочарова.
Ала истината все пак излезе наяве. Благодарение на записа на Синдер всички научиха какво се крие под илюзията. За щастие, кралицата бе все още потресена от случилото се.
Синдер стисна по-здраво окървавения нож.
— Двама стражи напред.
Те завиха зад ъгъла и видяха двамата мъже с огромни пушки, застанали пред изваяните врати.
Ико застина и вдигна невинно здравата си ръка. Усмихна се мило, но не се справяше блестящо, като се имаше предвид липсващото й ухо и тикът на бузата.
Тогава процесорът й разпозна единия.
— Ти! — извика тя. — Това е… това е онзи, който спаси Уинтър!
Стражът стоеше като истукан, вероятно заради Синдер, но лицето му се сгърчи от отвращение, когато съзря изтерзаното тяло на Ико, изгорелите жици, провисналите части.
— А ти си онзи странен робот.
Ико се наежи.
— Правилно е да се казва ескорт дроид, глупак такъв…
— Ико.
Тя затвори уста, но нервните импулси се стрелкаха в главата й.
Синдер наклони глава.
— Значи ти си убил капитана на гвардейците на Левана?
— Аз.
Другият страж изръмжа и хвърли яростен поглед на другаря си и на Синдер.
— Предател.
Кини, спомни си името му Ико и се изсмя тихо.
— Хабиш си енергията да ме контролираш. Няма да те застрелям.
— Хубаво — рече Синдер провлечено, макар че не му повярва съвсем. — Докато се държиш добре с нас, нямам причини да те манипулирам. — Това не беше истина. Ико знаеше, че ако мъжът опита да ги нападне, Синдер ще го спре.
Кини отпусна ръце.
— Значи ти си киборгът, който причинява толкова неприятности.
— Уха — рече Ико, замислена. — Хем красив, хем умен.
Като гледаше набръчкания му нос, тя се питаше дали не прекалява със сарказма, но беше бясна заради нараненото си его. Беше свикнала хората да гледат на нея като на човешко същество. И не само като на човек, но и като на красива жена. А ето че сега ръката й висеше, изкуствената й кожа бе разкъсана, едното й ухо го нямаше и този страж виждаше единствено една счупена машина.
Не че мнението му имаше значение. Той беше глупак.
Е, все пак спаси Уинтър, вероятно по щастлива случайност.
— Левана вътре ли е? — Синдер посочи залостените врати.
— Не, само гостите за коронацията. Получихме заповед да ги държим там, докато кралицата или някой от чародеите ги освободи. Мисля, че Левана се кани да екзекутира всички земляни, ако не се предадеш.
— Така и ще направи — рече Синдер, — но сега едва ли има сили да използва обаянието си върху толкова много хора. Иначе би дошла направо тук.
Кини се замисли. Едва ли бе видял записа. Той не знаеше, че истината под обаянието на Левана е разкрита.
— Къде другаде би отишла? — попита Синдер. — В случай че се опита да ме примами някъде, където се чувства могъща и в безопасност.
— Може би в тронната зала — сви рамене мъжът.
— Там беше пиршеството онзи ден, нали? Залата с терасата над езерото? — попита Синдер.
Кини понечи да кимне, когато другият страж леко се засили и се изплю. Направо върху красивите плочки на пода.
— О! — възкликна Ико. — Варварин такъв!
— Когато моята кралица те хване — изръмжа стражът, — ще изяде сърцето ти, поръсено със сол и пипер.
— Е — рече Синдер равнодушно, — сърцето ми е наполовина синтетично, тъй че ще получи стомашно разстройство.
Кини се засмя.
— С нас тук се отнасят добре. Ще видиш, че много от стражите ще останат верни на Нейно Ве… на Левана. — Рожденото име на кралицата беше странно и Ико се запита дали мъжът го е изричал на глас.