— А ти защо не си й предан?
— Нещо ми подсказва, че твоето предложение ще ми хареса повече. — Той плъзна поглед към Ико. — Нищо че дружиш със странни създания.
Ико изохка.
Синдер се приближи и взе пистолета на другия страж.
— Може би когато всичко свърши, ще успея да ги убедя, че ще се държа добре с тях.
Тя се обърна към Ико и по лицето й се изписа колебание.
— Остани с Каи. В случай че прати чародей след тях, искам там да бъде някой, когото няма да манипулират. И се опитай да го измъкнеш заедно с другите земляни оттук. — Тя въздъхна. — Тръгвам след Левана.
— Не, почакай. Нека да дойда с теб.
Синдер не й обърна внимание, а посочи с пръст Кини.
— Ако си предан на мен, ще си предан и на императора. Пази го с цената на живота си.
Стражът се поколеба, сетне допря юмрук в гърдите си.
С новия пистолет в едната ръка и с ножа в другата, Синдер хукна в посоката, от която бяха дошли.
— Синдер, почакай! — провикна се Ико.
— Стой близо до Каи!
— Пази се!
Когато Синдер зави зад ъгъла, Ико се обърна към двамата стражи. В същия миг другият разбра, че отново има власт над тялото си. Вдигна пистолета и го насочи към главата на Ико.
Кини го цапардоса с приклада на пушката си. Ико отскочи назад и стражът се просна по очи на земята.
— Имам чувството, че трябва да тръгна след нея — рече Кини.
Ико изръмжа, прекрачи падналия страж и заби пръст в гърдите му.
— Аз я познавам по-отдавна, господинчо, и ако има някой, който трябва да иде с нея, това съм аз. А сега отвори вратите.
Стражът вдигна вежди. Сякаш се чудеше дали да отговори, или да замълчи. Накрая се отказа и свали дъската, която минаваше през дръжките. Отвори вратите.
Ико пристъпи в голямата зала и спря.
Тук нямаше нито лунни благородници, нито земни водачи. Нямаше го и красивият й император. Само няколко пищно облечени лунитяни. По пода бяха изпопадали столове и човек с мъка можеше да се придвижва между тях.
— Той ни накара! — изкрещя една жена. Ико се втренчи в нея. — Ние не искахме да помагаме на земляните, но той ни заплаши, че ще бомбардира града. О, моля ви, не казвайте на кралицата.
Ико хвърли поглед назад, но ако се съдеше по зяпналия Кини, той също не знаеше нищо. Тя започна да си проправя път между столовете и тогава й хрумна, че който ги бе съборил, го е сторил нарочно, за да забави преследвачите.
Ико видя отворена врата зад огромния олтар. Една завеса при други обстоятелства би я скрила.
— Тази врата води към коридорите на прислугата — рече Кини. — Но пред нея също трябваше да има стражи.
— О, изглеждаш ужасно! — изпищя същата жена и запуши устата си. — Кой би си сложил подобно обаяние?
Преди възмутената Ико да измисли отговор, Кини каза:
— Вероятно император Каито е отвел земляните на аеродрума.
Лунитяните кимнаха, а неколцина посочиха отворената врата.
— Натам — рече противната жена. — Ще ги настигнете, ако побързате. И не забравяйте да кажете на Нейно Величество, че ние сме останали!
Те й обърнаха гръб и хукнаха.
Ико тръгна да търси най-прекия път към аеродрума, но стана ясно, че Кини знае накъде трябва да вървят, и тя го остави да води. Не след дълго аудиосензорите й доловиха гласове.
Свиха в един коридор и Ико видя стотици лунни благородници, които чакаха на опашка, за да отидат до подземните нива на двореца.
Сред общия брътвеж аудиосистемата й долови познат глас.
Каи!
Тя хукна. Лунитяните я забелязаха едва когато беше точно зад гърба им. Извикаха от изненада и се отдръпнаха, за да й направят място.
— Каи!
Тълпата се раздвижи. Каи и съветникът му стояха до вратата и приканваха хората да се движат по-бързо.
Той я погледна. Отдъхна си. Засмя се.
— Ико?
Тя се хвърли в ръцете му и за първи път не я беше грижа за изгорения панел на лицето й или за дупките по тялото й. Той я притисна силно.
— Ико! Благодаря ви, звезди!
Ала бързо отдръпна ръце, погледна над рамото й и когато съзря само Кини, радостта му помръкна.
— Къде е Синдер?
Ико също погледна назад. Кини се подсмихваше презрително — Каи бе прегърнал Ико. Тя стисна устни и също се подсмихна.
— Отиде да търси Левана. Според нас тя е в тронната зала.