— Сама?
Ико кимна.
— Прати ме да проверя дали всички сте живи и здрави.
Каи въздъхна ядосано и бутна Ико и Кини до стената, за да направи път на лунитяните, които чакаха да слязат по стълбите.
— Водим всички на аеродрума. Там ще бъдат в безопасност, докато битката свърши. Така Левана ще има по-малко кукли на конци. — Той стисна ръката на Ико и жичките й забучаха щастливо. — Ще успееш ли да отвориш аеродрумите, за да могат корабите да излетят?
Кини я изпревари:
— Аз знам кода.
Ико се обърна към него.
— Учил съм за пилот — рече той и равнодушно сви рамене.
Каи кимна с благодарност и макар да се чудеше как така страж на Левана им помага, с нищо не се издаде.
— Да свършваме тук тогава и да намерим Синдер.
Глава осемдесет и шеста
Хиацинт стискаше ръката й, сякаш се боеше, че ако я пусне, тя ще изчезне. Излязоха от тунелите заедно с потока от хора в Централна Артемизия. Домът на Уинтър от детството й. И на Хиацинт. Тя се чувстваше като призрак. Като победител.
Няколко часа бяха минали, докато прекосят терена на Луната. Отидоха в някои от най-близките сектори, за да разнесат новината, че Селена е жива, и да призоват хората на оръжие. Не се наложи дълго да ги убеждават. Първият запис на Синдер и опитът на Левана да убие принцесата за пореден път бяха свършили своята работа — при появата на Хиацинт и Уинтър хората изпадаха в ярост. А мнозина вече бяха поели към столицата.
Още щом излязоха на повърхността, бунтовниците хукнаха към двореца с викове и с оръжие в ръце. Уинтър се опитваше да не изостава, но Хиацинт я държеше здраво и я дръпна навреме от прииждащата тълпа.
Дворът пред двореца вече приличаше на гробище, но битката продължаваше. Без да губят и минута време чародеите и безбройните вълци се нахвърлиха срещу придошлите. Възторжените възгласи в предните редици скоро се превърнаха в писъци. Все нови и нови хора обаче се носеха от тунелите. Уинтър разпозна някои от нейните войници, които се опитваха да отцепят мутантите от съюзниците им. Цареше хаос. Цивилните, контролирани от чародеите, ставаха врагове и понякога беше трудно да се определи кой на чия страна е.
Гърдите на един човек кървяха, раздрани.
Куршум откъсна половината лице на жена.
Копие прободе стомаха на мъж.
Виковете от болка и победният вик бяха неразличими. Остра миризма на кръв. Но хората прииждаха. Хората, които тя бе довела тук.
Сърцето на Уинтър се сви. Понечи да тръгне, но Хиацинт я спря.
— Кръв ще залее двореца — прошепна тя. — Водите на езерото ще почервенеят и дори земляните ще го видят.
Хиацинт я стрелна с очи, разтревожен:
— Уинтър?
Тя не го чу. В съзнанието й отекваха гласове. Дръпна се рязко, запрепъва се напред и падна върху тялото на един от вълците воини. Имаше нещо познато в лицето му, в мъртвите очи, които се взираха нагоре.
Уинтър отметна кичур кървава коса от челото му и извика.
Беше алфа Стром.
Тя бе виновна, тя бе виновна за смъртта му. Тя го бе помолила да се сражава за нея, а сега той беше мъртъв…
Хиацинт я хвана за ръката.
— Уинтър, какво правиш?
Тя се свлече, ридаейки върху тялото на мъжа.
— Умирам — прошепна и впи пръсти в мръсната риза на Стром. Хиацинт изруга.
— Знаех си, че тази идея няма да е за добро. — Той я дръпна, но тя отскубна ръката си. Огледа се, битката бе в разгара си.
— Съсипана съм. — По лицето й се стичаха сълзи, примесени с кръв. — И здрав човек не би преживял това. А какво остава за мен?
— Трябва да се махнем оттук. Хайде. — Този път той пъхна ръце под мишниците й, изправи я на крака и я притисна към себе си. Разнесе се вик и тя извърна взор към двореца. Чародеите бягаха. Мнозина бяха мъртви или агонизираха на стълбите. Бяха ги надвили. Хората бяха много и раболепните слуги на кралицата не удържаха фронта. Точно както Синдер се надяваше.
Цели армии гинеха — и от двете страни.
Толкова много смърт.
Вдъхновени от победата си, бойците нахлуха в двореца и подгониха чародеите.
Уинтър зърна яркочервена коса и сърцето й подскочи.
— Скарлет! — провикна се тя и опита да се измъкне от Хиацинт. — Не, Скарлет! Не влизай там! Стените кървят! — Думите й преминаха в конвулсии, а Скарлет спря и се обърна. Огледа тълпата, за да види кой я вика.