Хиацинт издърпа Уинтър под един навес.
— Там е опасно! — изписка Уинтър, погледна край Хиацинт, но от Скарлет вече нямаше и следа. Тя увисна в ръцете му и впери взор в уплашените му очи. — Вътре е опасно. Стените… кръвта. Тя ще пострада и ще умре. Всички ще умрат.
— Добре, Уинтър. Успокой се. — И той приглади косата край лицето й. — Скарлет е силна. Нищо лошо няма да я сполети.
Тя се просълзи.
— Не е само Скарлет. Всички ще умрат и никой не знае, никой не вижда това, освен мен… — Гласът й секна и тя зарида. Истерично. Политна, но Хиацинт я хвана. — Ще ги изгубя всичките. Те ще се удавят в собствената си кръв.
Зад стените на двореца воят на битката се чуваше далечен и приглушен, но предсмъртните стенания огласяха двора и улиците. Уинтър погледна със замъглени очи над рамото на Хиацинт. Тела, кръв, изостанал войник, човек, който си пробива път сред разрушенията, за да се погрижи за живите. Сваля тела от други тела. Едно момиче по престилка, учудващо чисто, късаше копчетата от черната роба на един чародей.
— Трябваше да те оставя при дървосекачите — измърмори Хиацинт.
Момичето ги видя, сепна се и побягна, за да претърси джобовете на друга жертва. Прислужница от града, каза си Уинтър, макар че не я познаваше.
— Можеше да съм на твое място — прошепна Уинтър след нея. — Дъщерята на страж и шивачка. Аз трябваше да съм на нейно място, да търся дребни съкровища. А не да съм принцеса. Хиацинт хвана лицето й с ръце и я накара да го погледне в очите.
— Хей — рече той строго, но и нежно. — Ти си моята принцеса, нали? Винаги ще бъдеш моята принцеса, все едно къде си се родила, все едно за кого се е оженил баща ти.
Очите й се замъглиха. Тя стисна ръката му.
— А ти си моят страж.
— Точно така. — Леко докосване. Мазолестият палец по челото й. Уинтър потръпна. — Хайде. Да се махаме оттук.
Той понечи да я дръпне, но тя се вкопчи в ръката му.
— Трябва да помогнеш на Селена, на Скарлет и на другите.
— Не. Тя или ще спечели, или ще изгуби. Аз нищо не мога да променя. Но… мога да се погрижа за теб. Поне веднъж.
— Ти винаги се грижиш за мен.
Той стисна устни и сведе поглед към белезите й, а сетне отвърна очи. Тъкмо се канеше да заговори, когато Уинтър усети някакво движение.
Прислужницата се бе промъкнала зад тях с безизразно лице. Замахна с окървавен нож в ръка.
Уинтър извика и дръпна Хиацинт настрани. Ножът се впи в ръката му, разкъса ризата му. Той светкавично се извърна и хвана момичето за китката, преди да замахне отново.
— Не й причинявай болка! — викна Уинтър. — Манипулират я!
— Забелязах — изръмжа Хиацинт, стисна ръката й и тя изтърва ножа. Сетне я блъсна с все сила настрани.
Миг по-късно той захвърли пистолета и ножа колкото можа по-далеч. Преди да го използват срещу него. Преди собствените му ръце да се превърнат в оръжия срещу него.
— Не мисли, че това ще ти помогне.
Уинтър изплака.
Еймъри. Стоеше на улицата, но не се усмихваше. За първи път не се преструваше. Без самодоволство, без жестокост, без ирония.
Беше загубил душевното си равновесие.
Прислужницата, освободена от контрола му, побягна по уличката. Еймъри я пусна. Дори не погледна след нея.
Хиацинт застана пред Уинтър, без да знае защо. Еймъри можеше да го премести само с мисълта си. Можеше да си играе с тях като с пионки върху шахматната дъска на кралицата.
— Ти нямаш дарба — рече провлечено Еймъри, а черните му очи горяха, — и затова не разбираш, че на нас не са ни нужни пистолети и ножове, за да убиваме. Със силата, която имам аз, светът се превръща в оръжеен склад.
Еймъри пъхна ръце в ръкавите си. Беше неспокоен, изглеждаше уморен и ядосан.
— Мога да те удуша със собствения ти колан — продължи той, като говореше все така бавно. — Можеш да се прободеш с вилица. Можеш да извадиш очите си със собствените си ръце.
— Нима мислиш, че не знам на какво си способен? — Хиацинт изпъна гръб, но Еймъри все още не го бе овладял.
Засега.
Ала щеше да го стори.
Ето я и ужасната му усмивка.
— За мен ти си плъх. — Той премести поглед към Уинтър. Устните му се извиха с отвращение. — Но тя все пак направи своя избор, нали?
Сърцето на Уинтър щеше да изхвръкне. Думите на Еймъри отекваха в изтощеното й съзнание. Удушавам. Пробождам. Изваждам.