И да я беше видял, не го показа с нищо.
Изражението на лицето му беше каменно, очите му се взираха нейде над главата й.
Уинтър кимна — колкото от раздразнение, толкова и от разочарование.
— О, моля те — рече тя, застана на пръсти, опря гърди в гърдите му, което не беше проста работа. Хиацинт имаше безупречна стойка и тя залитна назад. — Нужно ли е всичко това?
Пет ужасни секунди изминаха, в които тя сякаш се взираше в манекен, но сетне Хиацинт пое бавно въздух и рязко издиша. Погледна я.
Това беше всичко. Една въздишка. Един поглед.
Но това отново го превърна в човек и тя засия:
— Цял ден те чакам, за да ти покажа нещо. Ела вътре.
Уинтър мина бързо край него и се оттегли в стаята си. Подскачайки, стигна до писалището в другия край на стаята, където бе закрила творението си с чаршаф. Взе двата му края и се обърна към вратата.
И зачака.
— Хиацинт?
Почака още малко.
Изпухтя, пусна чаршафа и с гневни крачки се върна в коридора. Хиацинт не беше мръднал. Уинтър скръсти ръце на гърдите си, подпря се на рамката на вратата и го огледа. В гвардейската си униформа той винаги я караше да изпитва сладко-горчив вкус. От една страна, беше невъзможно да не забележи колко хубав и внушителен изглеждаше в нея. От друга, униформата го бележеше като собственост на кралицата. Но днес той беше особено красив — тъй скоро излекуван след процеса и ухаещ на сапун.
Тя знаеше, че я вижда как стои и се взира в него. И беше бясна, че я пренебрегва с такова противно хладнокръвие.
Уинтър потупа с пръст лакътя си и рече без следа от вълнение:
— Сър Хиацинт Глина, под леглото ми се крие убиец.
Хиацинт изопна рамене. Стисна зъби. Още три секунди изминаха, преди той да се отдели от стената и да влезе в стаята й, без да я погледне. Подмина покритата изненада на писалището й и влезе право в спалнята. Уинтър го последва, затваряйки вратата.
Щом стигна до леглото, Хиацинт клекна и повдигна покривката.
— Изглежда, убиецът се е измъкнал този път, Ваше Височество. — Изправи се и се обърна към нея. — Извикайте ме, ако се върне.
Закрачи към вратата, но Уинтър се изпречи на пътя му и му се усмихна кокетно.
— Ще те повикам — рече тя и се надигна на пръсти. — Но докато си тук…
– Принцесо!
Гласът му прозвуча предупредително, но тя не му обърна внимание. Влезе заднешком в салона, дръпна чаршафа и откри пред него модел на слънчевата им система с големината на маса, където планетите висяха на копринени нишки.
— Та-да!
Тя започна да си играе с планетите. Хиацинт не се приближи, но и не излезе от стаята.
Уинтър завъртя леко оцветените сфери, всяка от които се движеше в отделна орбита.
— Идеята ми хрумна, когато обявиха годежа — рече тя. Земята завърши една пълна обиколка около Слънцето, сетне постепенно спря. — Това трябваше да е сватбеният подарък за император Каито, преди… Както и да е. Работата ме разсейваше, докато теб те нямаше. — Изпърха с мигли и се осмели да погледне нервно Хиацинт. Той беше втренчил поглед в модела. — Помага, нали разбираш, да се съсредоточиш върху нещо. Да обмисляш подробностите.
Работата й помагаше да държи мислите си в ред, да запази здравия си разум. Халюцинациите й бяха започнали, когато беше на тринадесет, малко повече от година, след като взе решението никога повече да не използва обаянието си, никога повече да не манипулира нечии чужди мисли и чувства, никога повече да не се заблуждава, че подобна неестествена сила е безобидна. Хиацинт, който още не беше станал страж, часове наред я бе развличал с игри, конструктори и пъзели. От години безделието беше неин враг. Уинтър се чувстваше най-сигурна единствено в онези мигове, в които умът й всецяло се съсредоточаваше върху дадена задача, все едно колко тривиална беше тя.
Изработването на модела без Хиацинт беше донякъде скучно, но усещането, че тя контролира тази мъничка галактика, й беше приятно, когато в собствения й живот почти нищо не зависеше от нея.
— Какво ще кажеш?
Хиацинт въздъхна примирен и пристъпи напред да огледа творението й, в което всяка планета имаше своя собствена орбитална пътека.
— Как го измайстори?
— Поръчах на господин Санфорд да го проектира и да направи скелета. Но сама изрисувах планетите с бои. — Тя с радост видя кимването на впечатления Хиацинт. — Надявах се да ми помогнеш със Сатурн. Само той остана небоядисан и аз си казах… аз ще направя пръстените, ако ти искаш да изработиш планетата… — Гласът й секна. Лицето му отново бе станало каменно. Погледна пръстите му и видя как побутна Луната около Земята — господин Санфорд бе направил малка орбита и за Луната около синята планета и според Уинтър това беше просто възхитително.