Трън премести поглед към андроида, миг преди да се хвърли през Крес право в ръцете му. Трън залитна към стената и се засмя.
— Почакай — рече той и я задържа на една ръка разстояние, за да я огледа хубаво. Великолепната, безупречна кожа, дългите крака, плитките, оцветени в различни нюанси на синьото. Ико се зарадва на това вглеждане и се завъртя в кръг. Трън цъкна с език:
— Отлично! Умея да ги избирам и това си е!
— Без очи дори. — Ико отметна плитките от раменете си.
Оклюмала, Крес започна да събира консерви. Определено й се бе сторило.
— Отлично. — Синдер се изправи и изтупа ръцете си. — Взех да се притеснявам, че ще останем без пилот, когато дойде време да върнем Каи на Земята. Сега трябва да се притеснявам единствено за това, че пилотът ни не е компетентен.
Трън се подпря на сандъка, който Крес подреждаше. Тя застина неподвижно, но когато се осмели да надникне през миглите си, той гледаше към другия край на товарното помещение.
— О, Синдер, липсваше ми лицето ти, когато правиш саркастичните си забележки, опитвайки се да скриеш истинските си чувства към мен.
— Я стига. — Синдер завъртя очи и се зае да подрежда оръжието до стената.
— Видяхте ли как подбели очи? Това означава „Не ме питай как още не съм се хвърлила на врата ти, капитане!“.
— Да, за да те удуша.
Каи скръсти ръце и се усмихна.
— Как така никой досега не ми е казал, че имам такава силна конкуренция?
— Не го поощрявай! — изгледа го кръвнишки Синдер.
С пламнали страни, стиснати зъби и три стека консерви, струпани в ръцете й, Крес се завъртя към главния коридор… и най-горната консерва с праскови полетя от купчината.
Трън я улови във въздуха, преди Крес да успее да извика.
Тя замръзна и за миг отново видя как капитанът се взира в нея, от което светът наоколо изгуби ясните си очертания, а стомахът й се преобърна. Хубава уловка беше, няма спор, и тя не можа да не се запита дали пък не й обръща повече внимание, отколкото й се струва.
Трън засия с прасковите в ръка.
— Светкавични рефлекси! Още не съм ги изгубил. — Той взе няколко консерви с царевица от нея. — Искаш ли помощ?
Крес се втренчи в консервите.
— Не-благодаря-ти-ще-се-оправя — изстреля тя думите нервно и отново цялото й лице пламна. Хрумна й, че е почнала да се изчервява от мига, в който той влезе с чаровната си усмивка, без да изпуска нищо от очи. Прииска й се да се вмъкне в един от сандъците и да хлопне капака му. Нямаше и пет минути, откакто Трън бе възвърнал зрението си, а тя вече се беше превърнала в неспокойното, замаяно, смутено момиче от деня на срещата им.
— Добре — съгласи се бавно Трън и постави внимателно консервите в ръцете й. — Щом настояваш.
Крес мина покрай него и тръгна към корабната кухня. Отдъхна си, когато тръшна храната на шкафа и остана там известно време, за да се съвземе.
И така, капитанът отново виждаше. Но с това нищо не се променяше. Както когато за първи път я видя по ДИРКОМА и не си каза, че Крес е неустоима, така и сега нямаше да го каже. Особено когато Ико беше под носа му. Андроид или не, тя беше момичето с перленобелите зъби, очите с цвят на бакър и…
Крес въздъхна, възпирайки завистта си, преди да е навирила много-много глава. Какво беше виновна Ико, че Трън не се интересуваше от дребничкото, плашливо момиче. Тя дори се радваше за Ико, която беше щастлива с новото си тяло повече от мнозина от хората.
На Крес й се искаше да има половината от нейната самоувереност. Де да притежаваше и тя смелостта да се хвърли в ръцете на Трън, да му смигне, да пусне някой и друг флиртаджийски лаф, да се престори, че всичко това е на шега…
Само дето не беше шега, а би било от огромно значение за нея, ако дръзнеше да опита.
Приятели, напомни си тя. С Трън бяха само приятели и занапред щяха да си останат само приятели. И тя трябваше да цени това приятелство, както ценеше всички приятелства, които беше завързала на кораба. Нямаше да го развали, като поиска нещо повече. Щеше да бъде благодарна за обичта, която имаше.
Крес бавно въздъхна и изправи гръб. Едва ли щеше да бъде толкова трудно да се преструва, че не иска нищо повече. Представи си, че е доволна от приятелството и платоничната му привързаност. Сега, когато той отново можеше да вижда, тя щеше да внимава повече и да не разкрива дълбоките си чувства.
Трън беше неин приятел и капитан, и нищо повече.
Когато Крес се върна в товарното, безгрижието там се бе изпарило. Трън чу стъпките й и хвърли поглед през рамо, но тя решително впи поглед в Каи.