— Разбирам, че всичко стана по-скоро от очакваното — редеше Каи, — но след като Трън най-сетне отново може да вижда, какво чакаме? Можем да тръгнем още утре. Можем да тръгнем още сега!
Синдер поклати глава.
— Чака ни много работа. Все още не сме направили монтажа на кадрите, а и не сме уточнили пътя, по който ще стигнем до външните сектори…
— Все неща, за които не ви трябва моята помощ! — прекъсна я Каи. — Все неща, които можете да правите, докато аз изпълнявам своята роля. Хората мрат всеки ден. В този момент нападат хората ми, а оттук аз не мога да направя нищо за тях.
— Знам. Знам, че ти е трудно…
— Не, мъчително е! — Каи понижи глас. — Но ако ме върнете на Земята, ще мога да говоря с Левана. Ще договоря ново примирие и ще задвижа плана ни…
— И ще стигнеш час по-скоро при Скарлет — обади се Вълка.
Синдер изохка.
— Виж, разбирам те. Този месец беше дълъг за всички ни и никой няма търпение да се захванем за работа, но просто… стратегията ни…
— Стратегия ли? Виж ни само — прахосваме времето си да разопаковаме кисели аспержи! — Каи прекара ръка през косата си. — Няма ли как по-добре да го оползотворим?
— С всеки изминал ден шансовете ни за успех нарастват. Всеки ден нови и нови войници заминават за Земята, оставяйки незащитени Левана и столицата й. Колкото по-слаба е тя, толкова по-голям шанс за успех има революцията ни. — Тя посочи нетскрийна, нищо че беше угасен. — Освен това Съюзът се отбранява. Тя вече изгуби доста войници и може би вече изпитва известна тревога.
— Тя не изпитва никаква тревога — възрази Вълка.
Синдер се намръщи.
— Е, поне е разбрала, че надеждите й да спечели лесно войната, не са се оправдали, а това означава, че още по-радостно ще посрещне новината за завръщането на Каи и сватбата им. И ще побърза да насрочи нова дата. — Тя хвана лявата си китка там, където се срещаха плътта и металът.
Крес прехапа устни — по лицето на Синдер преминаваха страх и напрежение. И макар че принцесата винаги се стараеше да скрие това, Крес знаеше, че тя невинаги е толкова смела, колкото се представяше. Утешително беше да си мисли, че по това двете си приличат.
Раменете на Каи се отпуснаха, а в гласа му нямаше отчаяние, когато направи крачка към нея.
— Разбирам, че искаш да бъдеш готова, всички да бъдем готови. Но, Синдер… ние никога няма да се чувстваме готови. В даден момент ще трябва да сложим край на планирането и да започнем да действаме. Според мен този момент е дошъл.
Синдер не можа да го погледне веднага, но после отправи взор в очите му, а след това изгледа всеки един от екипажа. Нищо че Трън беше капитанът, Синдер бе човекът, който ги сплотяваше.
— Чакат ни опасности — произнесе тя. — Не ми се ще да рискуваме живота си напразно. Искам да знам, че сме готови… — Тя застина, а очите й се отместиха. Крес разпозна по погледа й, че вижда нещо върху ретина-дисплея си.
Синдер примигна бързо и смаяна се обърна към Каи.
— Кораб, пусни нетскрийна в товарното помещение на новините от Източната република.
— Какво става? — намръщи се Каи.
Нетскрийнът светна и показа първия съветник на Каи — Кон Торин, застанал на трибуна. Но преди звукът да тръгне, Синдер се обади:
— Съжалявам, Каи. Дворецът ти е бил нападнат.
Глава десета
Гледаха новините в мълчание. Камерите подскачаха, докато ховърите, управлявани от андроиди, кръжаха ниско около двореца. Почти във всички градини се носеше дим от огньове, подпалени от войниците на кралицата, имаше повалени статуи, а огромната порта беше разбита на парчета. Самият дворец обаче стоеше непокътнат. Засега самотният полк от армията на Източната република бе удържал врага и очакваше пристигането на подкрепления.
Обсадата на двореца в Ню Бейджин беше в пълно противоречие с досегашната стратегия на вълците във войната. Партизанските нападения и тактиките за всяване на страх им бяха спечелили лоша слава. Войниците на кралицата се стремяха да всеят ужас у земните жители, а не да печелят битки. До този ден истинска битка така и не се бе състояла — единствено кратки престрелки и изненадващи нападения, които завършваха с ужасни кръвопролития и кошмари.
Вълците се движеха на групи, действаха безшумно и бързо. Откъдето минеха, сееха хаос и разруха, а сетне се изпаряваха преди армията да успее да ги залови. Мнозина смятаха, че се придвижват през канализацията или изчезват в пущинаците, оставяйки след себе си кървави дири и откъснати крайници. Обичаха да оставят поне един жив свидетел, който да разкаже за тяхната жестокост и безпощадност.