За пореден път посланието им беше от ясно по-ясно. За никого нямаше гаранция.
Земята беше унищожила своя дял от лунни войници, а също и няколко чародеи, които предвождаха групите им. Те не бяха непобедими, както не спираха да повтарят земните водачи. Но след 126-годишен мир, Земният съюз не беше готов да воюва, особено в една толкова непредсказуема война. Поколения наред техните войници се превръщаха в социални работници с красиви униформи, които осигуряваха работна ръка в бедняшките райони и доставяха храна и вода в случай на природни бедствия. А сега всяка страна се бореше със зъби и нокти да набере повече войници за армията си, да ги обучи, да произведе оръжие.
А в това време лунните войници избиваха цели селища, а след себе си оставяха ехото на кръвожадния си вой.
До днес.
За първи път, доколкото някому беше известно, в нападението срещу двореца в Ню Бейджин няколко групи вълци се бяха обединили, за да нападнат организирано, и то посред бял ден. Синдер се чудеше дали стават твърде самонадеяни, или се опитват да им кажат нещо. Тя реши да потърси утеха във факта, че върху земите на двореца лежаха повече тела на мутирали вълци, отколкото й се бе случвало да види на едно място досега. Ако не друго, тази битка беше поразредила редиците им, поне в Ню Бейджин. Но каква утеха беше това, когато кръвта им бе смесена с тази на земните войници, а огънят в една от дворцовите кули още тлееше.
— Дворецът беше евакуиран — обясняваше журналистът зад кадър, — а всички министри и прислужници бяха отведени в безопасност. В речта си отпреди двадесет минути министърът на отбраната заяви, че към настоящия момент не могат да предвидят колко време ще продължи обсадата и до какви разрушения ще доведе тя. Военните експерти изчисляват, че досега в атаката са убити над триста войници от Републиката и близо петдесет лунитяни.
— Чувствам се тъй безполезна — рече Ико с дълбок глас и тъга, която само един андроид можеше да проумее. Ико в никакъв случай не беше обикновен андроид, но дори и тя криеше една отличителна черта, с която всички андроиди бяха програмирани — вградената нужда да бъде полезна.
От другата страна на Синдер стоеше смаяният Каи, който също като Ико преживяваше своята безпомощност. И това несъмнено го раздираше отвътре.
— Армията ще удържи нападението им — обади се Синдер.
Той кимна, но бе смръщил чело.
Синдер въздъхна и огледа поред Каи, Вълка, Трън, Крес и Ико. Всички гледаха екрана с решителност, гняв и страх. После отново погледна Каи. Императорът добре прикриваше чувствата си, но гледката на горящия му дом го съсипваше. Синдер никога не бе имала дом, който да обича. Поне не и преди да се качи на борда на „Рампион“, и не можеше да си представи болката му.
Тя стисна юмруци и се замисли за всичките им сметки и планове.
Каи имаше право. Тя никога нямаше да се почувства готова, но те не можеха вечно да стоят със скръстени ръце и да чакат.
Зрението на Трън се възвърна.
Вълка й каза, че ако родителите му са живи, ще се съгласят да ги подслонят на Луната. Може би щяха да станат съюзници.
От началото на войната това беше най-дръзкият ход на кралицата, което означаваше, че или самоувереността й расте, или се потапя в отчаяние. Каквото и да беше обяснението, Синдер не искаше Луната да спечели тази битка. Не желаеше те да контролират двореца в Ню Бейджин дори само символично. Това беше домът на кралската фамилия на Републиката. Той принадлежеше на Каи, не на Левана. И никога нямаше да бъде на Левана.
— Научихме — говореше журналистът, — че радикалната политическа групировка, наричаща себе си Асоциация за сигурността на Републиката, е направила ново изявление, в което призовава към принудителната абдикация на император Каито и отново подчертава, че той не е владетелят, от който се нуждаем в тези смутни времена. Докато той се намира в ръцете на терористите, няма да може да се грижи за благото на страната си. Досега идеологията на АСР беше пренебрегвана от водещата политическа класа, но скорошно проучване по нета показа, че популярността на вижданията им расте сред обществото.