— Терористи ли? — Ико огледа групичката им. — За нас ли говори?
Синдер ядно прекара ръка по лицето си. От Каи би станал велик управник, той беше велик управник, но така и не получи възможност да се докаже. Стомахът я сви, когато си помисли, че може преждевременно да бъде свален от трона, и то заради нея.
Прииска й се да прегърне Каи и да му каже, че онези хора са кретени и нямат никаква представа колко много той обича страната си.
Но Каи имаше нужда да чуе други думи.
Ретина-дисплеят й превъртя най-гледаните новини. Преброяване на ранените, убитите, репортаж от болниците с чума, младежи, които се редят пред поделенията, мнозина от тях, замаяни от радост, че ще влязат в битка и ще защитят планетата си от нападението. Левана с чисто белия си воал.
Тя затвори новините.
Каи я наблюдаваше.
— Време е, Синдер.
Време беше да се сбогуват. Време беше да действат. Време беше да изоставят малката утопия, в която се бяха увили като в пашкул.
— Знам — рече тя с натъжен, прочувствен глас. — Трън, приготви се да отведем Каи у дома.
Глава единадесета
— Така си и мислех, че ще те намеря тук.
Синдер надникна покрай капсулата. Облечен отново със сватбения си костюм, Каи стоеше на вратата с ръце в джобовете.
Тя отметна един-два тънки кичура, паднали върху челото й.
— Само проверявам дали батерията е заредена — рече му, изключи уреда за измерването и затвори капачето. — Искам да съм сигурна, че е готов за голямото ти завръщане. Казах си, че рискът от пилотирането на Трън е достатъчно голям, тъй че най-малкото, което можех да сторя, беше да се уверя, че корабът е в добро състояние.
— Жалко, че няма да дойдеш с нас.
— И аз съжалявам, но не можем да рискуваме.
— Знам. Просто е хубаво човек да си има механик на борда. В случай че, нали… нещо се счупи. — Той се почеса по ухото.
— О, ето значи защо съм ти била! Колко мило. — Синдер нави кабела около уреда и го прибра в един шкаф, закован за стената.
— Заради това и защото ще ми липсваш. — Гласът му беше тих, нежен и от него в слабините й се разля топлина.
— С малко късмет, скоро пак ще се срещнем.
— Знам.
Синдер свали работните си ръкавици и ги пъхна в задния си джоб. Все още изпитваше известен страх, когато ги махаше — мозъкът й по навик й напомняше, че не бива да сваля ръкавиците пред никого, най-малко пред Каи — но тя пропусна предупреждението. Каи не мигна пред голата й киборгска ръка, сякаш вече дори не я забелязваше.
Тя поне мислеше за нея все по-рядко и по-рядко. Понякога дори се изненадваше да види с крайчеца на окото си проблясването на метала, когато се навеждаше да вдигне нещо. Странна работа. До неотдавна това не й излизаше от съзнанието, срамуваше се, че някой може да види ръката й.
— Страх ли те е? — попита го и извади един гаечен ключ от колана с инструментите си.
— Изпитвам ужас — отвърна той равнодушно, а от това свитият й стомах малко се поотпусна. — Но съм готов да се върна. Сигурен съм, че Торин е на път да получи инфаркт. Освен това… — Той сви рамене. — Изпитвам носталгия по дома.
— В двореца хората ще те посрещнат с радост. — Синдер коленичи до кораба и захвана да натяга болтовете на колесника. Намести ключа върху първия, втория, третия — всичките бяха здраво затегнати. — Измисли ли какво ще кажеш на Левана?
Каи клекна до нея и подпря лакти на коленете си.
— Ще й кажа, че съм се влюбил в едно момиче от похитителите и сватбата ни се отменя.
Ръката на Синдер застина.
Каи се усмихна доволно.
— Поне това ми се иска да й кажа.
Тя духна един кичур от лицето си, приключи с проверката на болтовете и се премести от другата страна на кораба, за да я повтори.
— Ще й кажа, че нямам нищо общо с отвличането — рече Каи с онова, което Синдер мислено определяше като неговия императорски глас. — По никакъв начин не съм се сдружил с теб или с екипажа и по всякакъв начин съм се постарал да се спазаря да ме освободите час по-скоро. Бил съм жертва, пленник, който не е могъл да избяга. Може да измисля и нещо за жестокото ви отношение.
— Добре звучи.
— След това ще я помоля да се омъжи за мен. Отново. — Устните му се извиха с отвращение.
Синдер не можеше да го вини. Колкото повече мислеше, толкова повече й се искаше да отвлече кораба и да потегли за Марс.