— Когато пак се срещнем, ще съм приготвил дрехи за всички ви и ново покритие за Ико. Ако се сетиш за още нещо, от което се нуждаете, Крес смята, че ще може да ми прати закодирано съобщение. — Той въздъхна дълбоко. — Каквото и да се случи, аз съм на твоя страна.
Топлотата му я окуражи, но в същото време обтегна нервите й.
— Съжалявам, че те излагам на такава опасност.
— Ти не ме излагаш на опасност, тя и бездруго се канеше да ме убие.
— Поне си придай по-загрижен вид, когато изричаш това.
— За какво да се загрижвам? — Очите му светнаха. — Ти ще ме спасиш много преди Левана да ми види сметката.
Тя приключи с болтовете, изправи се и мушна ключа в колана си.
— Синдер…
Тя застина, смутена от сериозността в гласа му.
— Има нещо, което трябва да ти кажа, преди да замина. В случай…
— Недей. Дори не си помисляй, че това е последният ни разговор.
Тъжна усмивка изви устните му, но бързо изчезна.
— Искам да ти се извиня.
— Задето каза, че това може би е последният ни разговор? Защото това беше жестоко, и то когато аз стоя тук и се опитвам да свърша малко работа и…
— Синдер, чуй ме.
Тя стисна зъби и остави Каи да я хване за рамената. Палците му нежно я докоснаха по ключицата.
— Съжалявам за случилото се на бала. Съжалявам, че не ти повярвах. Съжалявам, че… ти наговорих онези глупости.
Синдер извърна очи. Много неща се бяха променили помежду им от онази нощ, но тя все още усещаше леда в сърцето си, щом си припомнеше погледа му и ужасените му думи: Да те гледа човек, е дори по-мъчително, отколкото да гледа нея.
— Това вече няма значение. Ти беше в шок.
— Аз бях идиот. Срамувам се от отношението си към теб. Трябваше да имам повече вяра в теб.
— Моля те. Та ти едва ме познаваше. И изведнъж да научиш, че съм киборг и лунитянка… Аз самата не бих имала вяра в себе си. Освен това ти беше под огромно напрежение и…
Той се приведе напред и я целуна по челото. Нежността му я накара да замълчи.
— Но ти си оставаше момичето, което поправи Наинси. Момичето, което ме предупреди за плановете на Левана. Момичето, което искаше да спаси малката си сестричка.
Синдер трепна при споменаването на Пеони, по-малката й доведена сестра. Раната от смъртта й още не бе зараснала напълно.
Каи плъзна длани надолу по ръцете й, сплете пръсти в нейните — метал и плът.
— Ти се опитваше да предпазиш себе си, а аз трябваше да се опитам да те защитя.
Синдер преглътна.
— Когато каза, че е по-мъчително човек да гледа мен, отколкото Левана…
Каи остро си пое дъх, сякаш от спомена за думите го заболя, колкото и нея.
— … аз… на нея ли приличах? Моето обаяние прилича ли на нейното?
Една бръчка проряза челото му. Той се вгледа в нея, сетне поклати глава.
— Не съвсем. Ти пак приличаш на себе си, просто си… — Той потърси думата. — Съвършена. Една безупречна твоя версия.
Явно това не беше комплимент.
— Искаш да кажеш, неестествена моя версия.
След като се поколеба, той потвърди:
— Да, може да се каже.
— Струва ми се, че беше инстинкт. Дори не разбрах, че използвам обаянието си. Знаех само, че не искам да разбереш, че съм киборг. — Горчив смях. — Сега това ми се струва толкова глупаво.
— Добре. — Той я притегли по-близо. — Значи имаме напредък.
Устните му едва докоснаха нейните, когато вратата се отвори.
— Готово ли е всичко? — попита Трън, весел както винаги. Ико, Крес и Вълка се намъкнаха един по един след него.
Каи пусна ръцете на Синдер. Тя отстъпи крачка назад и намести колана си.
— Корабът е готов. Три пъти го проверих. Не би трябвало да има никакви изненади.
— А почетният ни гост?
— На мен е всичко, с което пристигнах — рече Каи и посочи смачкания си сватбен костюм.
Ико излезе напред и подаде на Каи кутия с надпис „Протеинова закуска“.
— Ние също имаме подарък за теб.
Той завъртя кутията. На гърба беше отпечатана детска игра.
— Нещо за хапване?
— Отвори я — рече Ико и се надигна на пръсти.
Каи издърпа капака, обърна кутията и в дланта му се изсипа тънка сребърна верижка с медальон. Той го повдигна до нивото на очите си, за да разгледа доста потъмнелия надпис.