— Осемдесет и шести космически отряд на Американската република — прочете на глас. — Разбирам защо медальонът ви е накарал да си помислите за мен.
— Намерихме го в една от старите военни униформи — обясни Ико. — Той винаги ще ти напомня, че си един от нас.
Каи се ухили.
— Прекрасен е. — Той сложи верижката на врата си и пъхна медальона под ризата си. Прегърна набързо Крес на прощаване, сетне грабна Ико в прегръдките си. Ико изпищя и застина.
Когато Каи се отдръпна, Ико го зяпна, сетне Синдер, сетне пак него. Очите й изведнъж се обърнаха нагоре и тя се свлече на пода.
Каи отскочи назад.
— Какво стана? Да не би да й натиснах копчето за изключване?
Синдер се навъси и направи крачка напред.
— Ико, какви ги вършиш?
— Каи ме прегърна — отвърна тя със затворени очи. — Затова припаднах.
Каи се изсмя неловко и се обърна към Синдер:
— Нали няма и ти да припаднеш?
— Едва ли.
Каи я обгърна с ръце и я целуна и макар че не беше свикнала да има публика, Синдер отвърна на целувката му без колебание. Една безразсъдна, глупава част от нейния ум й казваше да не го пуска. Да не се сбогува.
Когато се разделиха, безгрижното настроение се бе изпарило. Каи допря челото си в нейното. Връхчетата на косите му погалиха лицето й.
— Каквото и да се случи, аз съм на твоя страна.
— Знам.
Последен Каи се обърна към Вълка. Повдигна брадичка и оправи фината си риза.
— Добре, готов съм, когато…
Юмрукът уцели Каи право в бузата и го прати в ръцете на Синдер. Всички ахнаха. Ико скочи напред, зяпнала от изненада, а Каи притисна ръка към лицето си.
— Извинявай — рече Вълка и се сви виновно. — По-добре е човек да не очаква.
— Някак се съмнявам в това — отвърна завалено Каи.
Синдер огледа мястото, което бе почервеняло и вече се подуваше.
— Не си разкъсал кожата. Каи е добре. Докато се върне на Земята, ще е посиняла отлично.
— Извинявай — повтори Вълка.
Каи разтърси главата си и не се възпротиви, когато Синдер нежно го целуна по бузата.
— Не се тревожи — прошепна му тя. — Необичайно красив си така.
В смеха му прозвуча горчивина, но и благодарност. Той я целуна още веднъж, сетне се мушна бързо в кораба, сякаш ако останеше още миг, щеше да промени намерението си.
— А аз ще получа ли целувка на сбогуване? — попита Трън и се изпъчи пред Синдер.
Тя се намръщи и го избута встрани.
— Вълка не е единственият тук, който може да замахва точно.
Трън се разсмя и вдигна двусмислено вежди към Ико.
Андроидът, който още лежеше на пода, се надигна на лакти.
— С удоволствие бих те целунала, капитане, но дългата прегръдка на Негово Величество май прегори две-три жици и се боя, че една твоя целувка ще разтопи главния ми процесор.
— О, не се и съмнявай — рече Трън и й намигна. — Ще го разтопи.
За миг, докато закачката още се четеше по лицето му, Трън отмести поглед с надежда към Крес, но тя беше вглъбена в ноктите на ръцете си.
Тогава усмивката му изчезна и той закрачи към пилотското място в кораба.
— Късмет — рече Синдер, докато двамата слагаха предпазните си колани.
Трън й помаха, но тя всъщност се тревожеше за Каи. Той се опита да се усмихне, като разтриваше бузата си. В този миг вратите се спуснаха.
— И на вас!
Глава дванадесета
Каи проследи как привидно вещите ръце на Трън щракнаха няколко ключа на контролното табло на кораба. Те излязоха от дока на „Рампион“ и се стрелнаха към планетата Земя. Трън вкара координатите в компютъра и Каи се удиви на копнежа, който изпита при вида на сателитната картина на Републиката, появила се върху екрана.
Според плана им Трън трябваше да остави Каи в една от кралските тайни квартири, която се намираше достатъчно далеч от цивилизацията, така че корабът да остане незабелязан, стига да действаха бързо, но достатъчно близо до града, та охраната да прибере Каи до час, след като ги извести за завръщането си.
— Положението сигурно ти се вижда странно — обади се Трън, докато прекарваше пръсти по екрана на радара. — Гаджето ти киборг е търсен престъпник и племенница на годеницата ти.