Каи направи гримаса и бузата пак го заболя.
— Честно казано, гледам да не мисля за подробностите. — Той извърна очи към „Рампион“, който бързо чезнеше от погледа. — Тя сама ли се нарича мое гадже?
— Че аз откъде да знам. От отвличането ти не сме си лакирали заедно ноктите на краката, докато клюкарстваме цяла вечер.
Каи го изгледа кръвнишки и отпусна глава на облегалката.
— Вече и без друго ме е страх, че ти пилотираш кораба, и животът ми е в ръцете ти. Опитай се да не влошаваш нещата.
— Защо всички смятат, че съм лош пилот?
— Синдер ми каза достатъчно.
— Е, кажи на Синдер, че мога да пилотирам една проклета капсула, без да убия никого. Инструкторът ми в „Андромеда“ — това е много престижна военна академия в Американската република, ако не знаеш…
— Знам какво представлява академията „Андромеда“!
— Добре, та значи инструкторът ми казваше, че пилотирането ми идва отвътре.
— Да — провлечено рече Каи. — Това същата инструкторка ли е, която беше описала в официалния доклад твоята разсеяност, отказа ти да вземеш сериозно предпазните мерки и крайно самоувереното ти отношение, което често граничело с… каква беше думата, която използваше? Безразсъдна дързост, струва ми се?
— О, да! Командир Рейд. Тя си падаше по мен. — Радарът започна да мига. Беше уловил в далечината един крузър и Трън сръчно смени посоката им, за да не попаднат на пътя му. — Не знаех, че си имам кралски преследвач. Поласкан съм, Ваше Величество.
— Не съм само аз — цяла работна група от правителството получи задачата да изрови всяка информация за теб. Повече от седмица ми докладваха два пъти дневно. Все пак беше избягал с най-издирвания престъпник на света.
— И твоето гадже.
Каи потисна усмивката и ядния си поглед.
— И моето гадже — съгласи се той.
— Отнело им е седмица, а? Крес щеше да изрови цялата ми биография за няколко часа.
Каи се замисли.
— Може би ще й предложа работа, когато всичко свърши.
Каи очакваше да види тика на раздразнение под окото на Трън и не остана разочарован. Той обаче бързо го прикри и на лицето му се изписа равнодушие.
— Може би трябва да я вземеш.
Каи поклати глава и отвърна поглед. Земята изпълваше прозореца — калейдоскоп от океани и континенти. Той стисна предпазните колани. Летяха през пространството с ужасяваща скорост и все пак се чувстваха като увиснали във времето в един застинал, притихнал миг.
Обзет от чувство на благоговение пред гледката, Каи отпусна рамене. Следващия път, когато щеше отново да бъде горе — стига всичко да вървеше по план, — щеше да бъде на път за Луната.
— Знаеш ли какво е странното? — рече Каи колкото на Трън, толкова и на себе си. — Ако Левана не се бе опитала да убие малката Синдер, вече можеше да съм сгоден за нея. Тя щеше да е станала кралица. Двамата можеше да сме съюзници.
— Да, но тогава тя щеше да е отраснала на Луната. А по мои наблюдения, детството на Луната побърква хората. Тя нямаше да бъде този мил и симпатичен киборг, когото всички обичаме.
— Знам. Сигурно щях да я презирам точно толкова, колкото и Левана, макар че ми е трудно да си го представя.
Трън кимна и Каи си отдъхна, когато той не каза нищо неприятно. Корабът се гмурна в облаците. С навлизането им в първите слоеве на атмосферата светлината край тях започна да се пречупва и мракът изчезна. От триенето корабът се затресе, по прозореца се плъзнаха капки вода, но не след дълго излязоха от облака и Тихият океан заблещука под тях.
— Но сигурно и за теб положението е доста странно — обади се Каи. — Издирван престъпник откарва отвлечен политически водач обратно в страната, от която е избягал.
Трън изсумтя.
— Странното е, че няма да получа откуп за това. Макар че, ако искаш да се покажеш щедър…
— Не искам.
Трън се намръщи.
— Е, може би малко. Ти имаш присъди в три държави, нали? В Източната република, в Америка и Австралия?
— Не ми напомняй. Човек би си казал, че с цялото това съюзничество в правната система ще има поне малко последователност. Но не! Извършваш престъпление в три различни страни и всяка иска щедро да раздаде наказанието си.
Каи сви устни, давайки си последен шанс да премисли нещата. Идеята му хрумна едва преди два-три дни, а думата му, веднъж изречена на глас, щеше да се превърне в злато. Не му се щеше да прави нечестен прецедент като управник на своята страна, но в същото време вътрешният глас му казваше, че така е редно да се постъпи. А и какъв беше смисълът, че е император, ако от време на време не можеше да направи нещо просто, защото вътрешният глас тъй му подсказваше?