— Ще ти кажа всичко, когато се върна. В момента се намирам в нашата тайна квартира на терасите в Тайханг. Извести охраната на двореца…
— Веднага, Ваше Величество. Тръгваме още сега.
Торин поиска да държат линията отворена. Страхуваше се, че някой друг може да отвлече Каи, преди собствената му охрана да стигне при него. Синдер го увери, че портскрийнът не може да бъде проследен, но линията не беше пригодена за пряка връзка и беше възможно лунитяните да ги подслушват. Но загубвайки Крес, Каи знаеше, че Луната е загубила и най-добрия си човек в разузнаването, затова настоя, че е добре и нищо лошо няма да му се случи, а сетне прекъсна връзката.
Искаше да помисли на спокойствие, преди цялата галактика отново да излезе от контрол.
Каи закачи порта на колана си и се покатери на една от големите скали с изглед към долината. Скръсти крака и се удиви на обзелото го спокойствие при вида на терасите и платата, които се къдреха около тучните планини, а в подножието им се виеше примамливо блещукащата река. Можеше да изчака в къщата, но времето беше топло, бризът носеше аромат на жасмин и много време беше минало, откакто за последен път се бе любувал на красивата си родина.
След седмиците на борда на „Рампион“ с рециклиран въздух и преработена вода, той беше щастлив, че пак си е у дома.
Каи никога не беше виждал Луната, нито нейните биокуполи, пълни с изкуствени гори и езера, направени от човека, но внезапно му стана ясно защо Левана иска да забие хищните си нокти в Земята.
Не беше минало много време, когато Каи дочу бученето на моторите. Вперил поглед в хоризонта, той зачака корабите. Когато пристигнаха, всъщност пристигна цял взвод — няколко военни кораби наобиколиха къщата. Оръдията им бяха извадени, а войниците оглеждаха периметъра за някаква опасност.
Каи присви очи срещу слънцето и отметна косата от челото си. В това време най-големият кораб кацна в близост до къщата. Военните се изсипаха навън, разпръснаха се в кръг и започнаха да сканират пейзажа за живи същества наоколо. Всички бърбореха в слушалките си и държаха в готовност страшните си оръжия.
— Ваше Императорско Величество — викна сивокос мъж, който водеше отряд от четирима мъже към Каи. — Радваме се да ви видим, сър. Позволете ни да ви сканираме.
Каи се изправи и подаде портскрийна на един от войниците, който го прибра в торбичка като доказателство. Той протегна ръцете си напред. Друг войник прекара по тялото му скенер, който беше прикрепен към портскрийна му.
— Всичко е чисто. Добре дошъл у дома, Ваше Величество.
— Благодаря ви. Къде е Кон…
Чу се трясък. Неколцина войници се извъртяха към къщата, развикаха се и насочиха оръжията си към вратата на избата, която се беше отворила гръмко.
Отвътре изхвръкна Кон Торин, по-измъчен, отколкото Каи го беше виждал.
— Кралски съветник Кон Торин — изрева той и вдигна ръце. Плъзна поглед по оръжията, сетне отправи взор към Каи, който стоеше в края на платото. Раменете му се отпуснаха от облекчение и още щом един от войниците сканира китката му и потвърди самоличността му, той направи нещо, което никога не бе правил.
Втурна се към Каи и го прегърна.
Прегръдката беше колкото кратка, толкова и неочаквана. Когато се отдръпна, Торин задържа Каи и хубаво го огледа. Каи с удивление откри, че е малко по-висок от Торин. Едва ли беше пораснал през тези няколко седмици. Може би от месеци насам е бил по-висок, но така и не беше забелязал. Той познаваше Торин от дете и сега му беше трудно да приеме промяната.
Торин бе споменал на Синдер за втория чип за проследяване на Каи, а тя беше казала на императора. Кой знае, може би Торин беше пълен с далеч повече изненади, отколкото Каи си мислеше.
— Лицето ви! — възкликна Торин. — Какво са ви направили? Тя ми обеща…
— Добре съм — рече Каи и стисна ръката му. — Синина, нищо повече. Не мисли за нея. Не мисли…!
— Ваше Величество — прекъсна го посивелият мъж, — ако се върнете през проходите на къщата, ще избегнете медиите. Ще пратим отряд да ви придружи.
Каи хвърли поглед наоколо. Няколко дворцови стражи се бяха присъединили към тълпящите се военни.
— Ако знаех, че може да се мине оттам, щях да избегна цялата тази патърдия.
Офицерът не отвърна.
— Добре. Благодаря ви за усърдието. Да вървим.
Торин закрачи до него, а след тях тръгнаха куп стражи и ги поведоха към вратата на избата.