— Наинси ще ви чака с топъл чай, а на готвачите наредих да приготвят закуска за завръщането ви — рече Торин. — Прессекретарят подготвя изявлението за медиите, но преди да пуснем каквото и да е, накратко ще бъдете информиран за официалната позиция на двореца относно пробива в системата за сигурност и отвличането.
На влизане в мазето на къщата Каи приведе глава. Вътре беше чисто и спретнато въпреки паяжините по ъглите. А когато тръгнаха по тунелите под планината към подземията на двореца, коридорите станаха по-светли и чисти.
— Какво е положението в двореца? — поинтересува се Каи.
— Вражеските войници засега не са прехвърлили стените. Нашите тактически анализатори смятат, че ако нахлуят в двореца и установят, че вътре няма жива душа, ще се преместят на ново място. От видяното дотук съдим, че тези войници нито грабят, нито рушат, а само убиват.
— Освен ако Левана използва двореца със скрита цел. Превземането му би означавало победа за нея.
— Възможно е.
Те завиха зад един ъгъл и в далечината Каи дочу говор, стъпки и бученето на машини. Целият му екип беше натъпкан в този лабиринт от помещения и проходи. Почти му се прииска да беше останал на терасата.
— Торин, какво става със семействата на всички тези хора? В безопасност ли са?
— Да, сър. Семействата на всички министри бяха преместени в двореца още преди да са изминали четиридесет и осем часа от първите нападения. Всички са тук.
— Ами хората, които не са част от правителството? Готвачите? Икономите?
— Боя се, че няма място за всички. Иначе бихме довели тук целия град.
Стомахът на Каи се сви. Той би довел тук целия си народ, ако можеше.
— Да, вярно — рече той и с усилие на волята си наложи да не мисли за неща, които не можеше да промени. — Разполагам ли с кабинет тук? Искам Наинси да насрочи среща. За този следобед.
— Да, Ваше Величество. В подземието има стаи за кралската фамилия. Наредих да ги подготвят за вас.
— След като няма друг, освен мен, ще ми трябва само една стая. На другите ще им намерим по-добро приложение.
— Разбира се. С кого да се свърже Наинси за срещата?
Той си пое дълбоко дъх.
— С годеницата ми.
Торин забави крачка и Каи си каза, че всеки миг ще спре съвсем, но изпъна рамене и продължи по коридора. Един от стражите пред тях отново се развика:
— Дръпнете се от пътя! Дръпнете се от пътя! — А в това време любопитните чиновници и министри надничаха от стаите. Слухът се бе разнесъл бързо и Каи виждаше радост и облекчение по лицата на хората, които срещаше.
Той преглътна. Странно беше колко много хора се тревожеха за съдбата му — не бяха само тези, с които се срещаше ежедневно. Всички в Републиката чакаха да чуят дали похитителите ще върнат императора им жив и здрав, без дори да подозират, че Лин Синдер е последният човек на света, който би отнел живота му. Гризеше го съвестта, задето тъй много се бе радвал на времето, прекарано на „Рампион“.
— Ваше Величество — рече Торин с нисък глас, щом пак го настигна, — моят съвет е да премислите уговорките с кралица Левана. Поне да обсъдим най-добрата стратегия, преди да вземаме прибързани решения.
Каи погледна косо съветника си.
— Правителството няма друго толкова голямо бомбоубежище, а лунните мутанти блъскат по вратите на двореца ми. Не вземам прибързани решения. Правя това, което трябва да се направи.
— Но какво ще си помислят хората, когато чуят, че смятате да се ожените за жената, на чиято съвест лежи смъртта на стотици хиляди души?
— Милиони. Тя носи отговорност за милиони погубени човешки живота. Но това нищо не променя. Ние все така се нуждаем от нейното лекарство за летумозиса и аз се надявам, че тя ще приеме условията за ново примирие, докато уговорим подробностите по съюза ни.
Единият от стражите посочи отворена врата.
— Кабинетът ви, Ваше Величество.
— Благодаря ви. Искам да остана насаме с Кондарен, но ако видите андроид, който носи чай, пуснете го.
— Тъй вярно, сър.
Той влезе в кабинета. Стаята не беше тъй разточително наредена, както кабинетът му в двореца, но беше уютна. При липсата на прозорци, помещението се обливаше в изкуствена светлина, но бамбуковите рогозки по стените му придаваха топлина и приглушаваха стъпките на Каи по циментовия под. Голямо писалище с нетскрийн и няколко стола заемаха останалото пространство.