Каи замръзна, когато погледна писалището. После се разсмя. В ъгъла стоеше малък изпоцапан крак за киборг.
— Ама че шега! — рече той и взе крака.
— Взех да мисля, че ни носи късмет — обясни Торин. — Макар че като се върна назад, не мога да си спомня кое ме е накарало да вярвам в това.
Развеселен, Каи остави на писалището захвърления крак на Синдер.
— Ваше Величество — продължи Торин, — какво искахте да кажете с това, че Левана вече е отговорна за смъртта на милиони хора?
Каи се подпря на писалището.
— Ние смятахме, че войната е започнала на 31 август, когато нейните спецчасти нападнаха първите петнадесет града, но сме сбъркали. Тази война е започнала с произвеждането на летумозиса в лабораториите на Луната и с донасянето му на Земята. През всичките тези години Левана е водила биологична война с нас, а ние дори не сме подозирали.
Торин умееше да прикрива чувствата си, но този път не можа да скрие растящия си ужас.
— Сигурен ли сте в това?
— Да. Кралицата е искала да отслаби населението и ресурсите ни, преди да ни нападне. Подозирам също, че замисълът й да ни предложи лекарството като разменна монета, е имал за цел да ни направи зависими от Луната веднага след нейното коронясване за кралица.
— Но вие не смятате, че това променя нещо? И въпреки че сте наясно, че това е хитър план, с който да ви принуди да влезете в съюз с нея, вие пак ще предприемете тази крачка? Ваше Величество, все трябва да има и друг изход. Някакво решение, което все още не ни е хрумнало. — Лицето на Торин се изопна. — Трябва да ви уведомя, че във ваше отсъствие събрахме екип, който започна да работи върху нов клас оръжия, способни да проникнат дори през биокуполите на Луната.
Каи задържа погледа му.
— Строим бомби.
— Да. Работата върви бавно. От края на Четвъртата световна война нито една армия на Земята не е произвеждала или укривала бомби, а и се налага да направим някои промени, с които да отслабим силата на Левана. Но смятаме, че поради ограничените възможности на Луната и нейната зависимост от куполите десетина бомби биха довели до бърз край на войната.
Каи сведе поглед към писалището си. Цялото население на Луната живееше под специално направени биокуполи, които им осигуряваха въздух, изкуствена гравитация и им даваха възможност да отглеждат дървета и посеви. Унищожаването на една от тези защитни бариери щеше да убие всичко живо вътре.
— Кога ще бъдат готови бомбите? — попита той.
— Флотилията от кораби, които трябва да ги транспортира, вече е готова. Самите бомби, надяваме се, ще бъдат завършени до четири месеца или половин година.
Каи направи гримаса.
— Нямаме толкова време. — Не му се щеше да си признае, но мисълта да превърнат лунните градове в отломки му беше противна. Той вече започваше да мисли за Луната като за планета, принадлежаща на Синдер, и не му се искаше да разрушат царството, което някой ден щеше да стане нейно. — Дръж ме в течение за всяка новост, а космическата флотилия да бъде готова за излитане във всеки момент. Но бомбите ще бъдат последният ни изход. Първо ще се опитаме да постигнем мирно решение. За зла участ, това започва с помиряване с Левана.
— Ваше Величество, помислете си. Ние не губим войната. Поне засега.
— Но и не я печелим. — Устните на Каи се извиха нагоре. — Пък и нещата вече не са същите. До този момент Левана беше тази, която водеше играта, но за първи път аз съм с една крачка пред нея.
Присвил очи, Торин се приближи към императора.
— Тук изобщо не става дума за съюз, нали?
— О, аз имам всички намерения да се съюзя с Луната. — Каи отново хвърли поглед на изкуствения крак. — Но преди това смятам да сложа на трона нова кралица.
Глава петнадесета
Цяла вечност мина, докато се установи връзката, а през това време Каи стоеше пред нетскрийна, сключил ръце зад гърба си, и сърцето му биеше по-оглушително от мотора на „Рампион“. Не си направи труда да се преоблече и още беше с белия копринен костюм, който носеше по време на отвличането, само дето той се бе измачкал и имаше малка дупчица там, където упоителната стреличка на Синдер го беше пробила. Но въпреки вида си, той смяташе, че Левана ще остане доволна, задето най-напред е предпочел да се свърже с нея, вместо да се премени с чисти дрехи и да извести медиите на Земята за завръщането си.
Каи беше решен да използва всяка тактика, за която успееше да се сети, за да я предразположи. Беше готов на всичко, за да я накара да му повярва.