— За световно господство?
— Именно.
Левана се засмя.
— И от какво по-точно се боите? Страх ви е, че докато са тук, ще избия ръководителите на Земния съюз и така ще си проправя по-лесен път към завземането на малките им глупави държави?
– Именно.
Нов вятърничав смях.
— Скъпи мой императоре, това е предложение за мир. Аз искам да спечеля доверието на Съюза, а не да го отблъсна. Имате думата ми, че ще се отнесем към всички земни гости с безкрайно уважение и любезност.
Постепенно Каи отпусна рамене. И за миг не й беше повярвал, но това нямаше никакво значение. Левана действаше така, както той се надяваше.
— Всъщност — продължи кралицата — като знак на добра воля ще уважа молбата ви за незабавно прекратяване на огъня на територията на всяка земна държава, чийто водач приеме да присъства на сватбата ни в Артемизия.
Каи трепна.
Това беше начин да накара повече хора да дойдат.
Той приглади с длани смачканата си риза.
— Не мога да споря с очевидния факт, че нито едно място на Земята не е по-сигурно от Артемизия. Ще обсъдя незабавно поканата ви със Земния съюз.
— Моля ви, направете го, Ваше Величество. И тъй като съм сигурна, че промяната на мястото няма да представлява проблем, аз ще започна с приготовленията за гостуването ви, сватбената церемония и коронацията.
— Добре… ами да привършваме тогава. На коя дата…
— Предлагам празненството по случай сватбата да бъде на осми ноември, а коронацията ще направим на следващия ден след новолунието. Ще насрочим часа така, че да съвпадне с изгрева на слънцето — това е един от най-хубавите дни в годината на Луната.
Каи примигна.
— Но това е… може да съм изостанал с времето покрай пленничеството, но… осми не се ли пада само след седмица?
— След десет дни, Ваше Величество. Бракът ни се отлага твърде дълго. И едва ли някой от двама ни иска да изпита още веднъж моята толерантност. С огромно нетърпение чакам да посрещна вас и гостите ви. — Тя склони глава в любезен поздрав. — Аеродрумите ще ви очакват.
Глава шестнадесета
Звуковият сигнал прекъсна с тихо щракване и в товарното помещение настъпи тишина. Крес, която се бе разположила върху празен сандък, огледа всички. Забеляза изопнатите рамене на Синдер, зяпнала празния нетскрийн, Вълка, който потропваше с пръсти по лакътя си, и Ико, вперила поглед в портскрийна в скута си, мислейки следващия си ход в играта, която с Крес играеха през последния час.
— Той успя — измърмори Синдер.
— Естествено — обади се Ико, без да вдига очи. — Ние си знаехме, че ще успее.
Синдер обърна гръб на екрана и разсеяно се почеса по китката.
— Осми е по-скоро, отколкото очаквах. На бас се хващам, че земните водачи ще отпътуват за Луната през следващите четиридесет и осем часа.
— Отлично — рече Вълка. — Чакането ме побърква.
Не, разлъката със Скарлет го подлудява, помисли си Крес, но никой не каза нищо на глас. Може би чакането малко побъркваше всички.
— Шут на A1! — обяви накрая Ико и сияеща подаде порта на Крес.
— Крал на C4 и ти вземам всички рубини — отвърна без колебание Крес.
Ико замълча, погледна екрана и помръкна.
— Откъде си се научила да играеш толкова добре?
Крес усети прилив на гордост в гърдите си, но не беше много сигурна дали трябва да се срамува от таланта си, или да се радва, че е тъй впечатляващ.
— Играех на тази игра, когато ми ставаше скучно на сателита. А на мен ми ставаше скучно доста често.
— Но моят мозък би трябвало да превъзхожда твоя.
— Винаги играех срещу компютъра, ако това ще те успокои?
— Не! — Ико сбърчи носле. — Искам диаманта. — Тя натъкми порта отново в скута си, стисна в юмрук опашката от плитки и се замисли дълбоко.
Синдер се покашля и привлече вниманието на Крес, но не и на Ико.
— Каи ще пътува с цяла флотилия кораби. Трябва да разберем в кой от всичките се намира.
Крес кимна:
— Ще разбера.
— Планът ни ще сполучи! — рече Вълка убедено, сякаш заплашваше самия план, и взе да крачи напред-назад между пилотската кабина и лечебницата. Безпокойството на Вълка и на Синдер най-много напрягаха Крес.