Това беше техният единствен шанс. Или щяха да успеят, или да се провалят.
— Коронаджия на A12.
Крес в миг превключи мислите си обратно към играта. Ико беше направила очакван ход, същия, който компютърът на сателита би направил. Крес пожертва шута си, сетне промъкна крадеца си в другия край на дъската и ограби всички свободни изумруди, така че дори тъй жадуваният диамант на Ико нямаше да й помогне да спечели играта.
— Ах! Как можах да не го видя? — оплака се Ико и избута портскрийна. — И без това никога не съм обичала тази игра.
— Засечен кораб — обади се монотонният глас на „Рампион“. Крес подскочи. Всеки мускул в тялото й се изопна. — Капитан Трън иска разрешение за кацане. Предоставена парола: Капитанът е крал.
Тя въздъхна с облекчение не само защото това не беше вражески кораб, но и защото Трън се бе завърнал. Цялата тревога, която таеше у себе си след заминаването му с Каи, избликна и се изпари с една-единствена въздишка.
— Има разрешение за кацане — рече Синдер. В нейния глас също ясно се долови облекчение. Тя скръсти ръце на гърдите си. — Първата стъпка е завършена. Каи се завърна на Земята, новата дата за сватбата е насрочена на Луната, а Трън се завърна жив и здрав. — Тя се залюля на пети. Между веждите й се появи бръчка. — Не мога да повярвам, че всичко мина като по вода.
— На твое място бих почакал първо да седна на трона, пък тогава да правя такива изявления — рече Вълка.
Синдер изви устни.
— Имаш право. Добре, чуйте ме всички. — И плесна с ръце. — Да видим какво остава да се свърши. Крес и Ико ще направят последните редакции на видеото. Вълк, искам ти да…
Вратата на долната палуба се отвори рязко и с трясък се удари в стената. Трън се изкачи по стълбата и в миг се нахвърли върху Синдер, която отстъпи крачка назад, сепната.
— Боядисала си кораба ми? — изкрещя той. — Защо… какво… защо си го боядисала?
Синдер отвори уста, но се разколеба. Явно беше, че не очаква такъв поздрав.
— О, това ли. — Тя погледна Крес, Вълка и Ико, сякаш търсеше подкрепата им. — Помислих си, че… виж, това беше отдавна. Може би трябваше да ти го спомена.
— Да ми го споменеш? Да, трябваше! Не може просто така да боядисваш чуждите кораби! Знаеш ли колко време ми отне да нарисувам онова момиче?
Синдер присви око.
— Ами ако съдя по подробностите и точността, бих казала… десет минути? Петнайсет?
Трън се намръщи.
— Добре де, съжалявам. Но фигурата лесно се познаваше. Беше пречка.
— Пречка! Ти си пречка! — Той посочи Вълка. — Той е пречка! Крес е пречка! Всички ние сме пречки!
— Ами аз? — попита Ико. — Не искам да оставам по-назад от другите.
Трън завъртя очи и вдигна ръце.
— Ох, все едно. И бездруго този кораб не е мой, нали? — Изръмжа и прекара ръка през косата си. — Поне да ми беше казала нещо, преди да получа инфаркт, задето съм спрял на чужд кораб.
— Имаш право. Няма да се повтори. — Синдер се усмихна нервно. — Е… как мина?
— Добре, добре. — Трън махна с ръка. — Въпреки вроденото ми недоверие към хората на властта, този твой император започва да ми харесва.
Синдер вдигна вежди.
— Не знам дали да си отдъхна, или да се страхувам.
Крес прехапа бузата си и прикри развеселената си усмивка. Тя усети известно напрежение у Трън, когато Каи се качи на борда. Все пак „император“ беше по-висок ранг от „капитан“ по всички стандарти. Но също така забеляза, че в присъствието на Каи Трън се надува малко повече, сякаш иска да впечатли императора — с кораба, с екипажа си… съвсем мъничко всъщност.
Трън свали якето си и го захвърли върху близкия сандък.
— Нещо интересно, докато ме нямаше? — За първи път стрелна поглед покрай Синдер и Ико към Крес и това беше тъй неочаквано и настойчиво, че тя на мига поруменя. Момичето отвърна очи и се зае да изследва металната облицовка на стената.
— Има нова дата за сватбата — уведоми го Синдер. — Ще се проведе в Артемизия на осми, а коронацията ще бъде два дни след това по време на лунния изгрев.
Веждите на Трън подскочиха нагоре.
— Не си губи времето тази. Нещо друго?
— Левана се съгласи да прекрати войната — обади се Вълка, — но чакаме да видим дали ще стане и на дело.
— Освен това Крес ме разби на „Планински моньори“ — оплака се Ико.