Надяваше се това да не е последният път, в който вижда родината си.
Разбираше опасността, на която се излагаше заедно с останалите представители на Съюза. Дано само Левана не беше излъгала, че няма да ги убие. Дано цялата работа не се превърне в кървава баня, в която наивните земляни съвсем лесно биха налапали въдицата.
Надяваше се, но надеждите не го успокояваха. Той не вярваше на Левана. Нито за миг.
Само така обаче щеше да даде възможност на Синдер да се изправи лице в лице срещу нея и да вдигне лунитяните на бунт. Успехът й щеше да отърве всички от Левана и тиранията й. Край на чумата. Край на войните.
Звезди, как се молеше планът им да успее!
Каи потисна въздишката си и хвърли неспокоен поглед на всекидневната на кралския кораб. Ако не беше прекрасният изглед към Земята, той не би допуснал, че се намира на борда на космически кораб. Украсата излъчваше същия декадентски стил на стария свят от двореца: фенери с орнаменти, позлатени тапети и хвърчащи прилепи, изваяни в корнизите на тавана. Някога прилепите били символ на късмет, но постепенно започнали да символизират успешните пътешествия през гъстия мрак на Космоса.
Торин го погледна в очите от тапицираното кресло в другия край на стаята, където четеше портскрийна си. Той настоя да го придружи до Луната с твърдението, че в тяхно отсъствие министърът на отбраната, Дешал Хюи, ще може да изпълнява функциите на държавен глава на Републиката. Мястото на Торин беше до Каи — без значение на каква цена.
— Нещо тревожи ли ви, Ваше Величество?
— Засега не. — Той потърка длани в бедрата си. — Нали каза на пилотите, че искам да ми съобщят, ако ни спре друг кораб?
— Разбира се. Ще ми се да ви кажа, че молбата ви им се стори в реда на нещата, но момчетата ми се видяха разбираемо подозрителни.
— Стига просто да изпълнят заповедта.
— А вие смятате ли, че идеята е добра?
— Ни най-малко. — Корабът зави и Земята се изгуби от прозореца. Каи се обърна. — Но й вярвам.
Торин остави порта си.
— В такъв случай на мен не ми остава друг избор, освен също да й вярвам.
— Чакай малко, ти си този, който й е казал за втория ми чип.
— Да, и оттогава се питам дали това не беше най-голямата ми грешка.
— Не е била. — Каи разкърши рамене, за да се отпусне. — Синдер ще се справи.
— Искате да кажете, че Селена ще се справи.
— Селена. Синдер. Това е един и същи човек, Торин.
— Няма да се съглася с вас. За света Лин Синдер е опасна престъпница, която отвлече световен водач и така предизвика война, докато принцеса Селена може да крие разковничето на всичките ни проблеми с Луната. Когато помагате на Лин Синдер, светът си мисли, че вие сте просто един влюбен младеж. Когато помагате на Селена, вие смело се изправяте срещу враговете на нашата страна и правите онова, което е най-доброто за бъдещето на Републиката.
Едва доловима усмивка премина по устните на Каи.
— Каквото и да си мисли светът, това е един и същ човек. Аз желая най-доброто за Синдер, а също и за страната си. За свое удобство вярвам, че това е едно и също.
Каи с облекчение разказа всичко на Торин — единствения човек, на когото доверяваше тайните си. Коя беше в действителност Синдер, истинската причина за пътуването им до Луната, революцията, която тя планираше да започне там, и собствената му роля в тези събития. Въпреки страха на Торин, че Каи рискува твърде много, съветникът не се опита да го разубеди. В действителност Каи се чудеше дали пък Торин не е почнал да вярва повече на Синдер, при все че се опитваше да крие това под хладния си цинизъм.
Торин отново втренчи поглед в портскрийна, а Каи се зазяпа през прозореца и всеки път, щом зърнеше кораб в безбрежния космос, сърцето му подскачаше.
Часовете се нижеха като дни. Каи опита да подремне, но напразно. Прегледа сватбените клетви, без да проумее и дума. Известно време крачи напред-назад, изпи половин чаша чай, която някой му поднесе, само дето не беше тъй хубав като чая на Наинси и тази мисъл го натъжи. Императорът беше свикнал да разчита на прагматичните, сериозни разговори с доверения си андроид, но Левана решително забрани всякакви андроиди на Луната и той се видя принуден да остави Наинси у дома.
Каи остави чая. Стомахът му се бе свил на топка от напрежение. Досега Синдер трябваше да се е появила. Нещо се е объркало и ето че той лети с цяла флотилия кораби, натоварени с най-влиятелните люде на Земята, право към лапите на Левана, и всичко ще отиде на вятъра, и…