— Ваше Величество?
Той вдигна рязко глава. Първият помощник-капитан на кораба стоеше на вратата.
— Да?
— Получихме сигнал от министъра на отбраната на Американската република. Изглежда, имат някаква техническа повреда с главния компютър на борда и поискаха разрешение да се качат и да пътуват с нас до Артемизия.
Каи си отдъхна.
— Капитанът им предложи да изпратим един от военните ни кораби, за да им помогне. С радост ще ги свържа…
— Няма да се наложи — прекъсна го Каи. — Тук има достатъчно място. Пуснете ги на борда. — На императорския кораб вече имаше представители на провинциите и няколко журналисти от Източната република, но това беше далеч от пълния му капацитет.
Мъжът се намръщи.
— Според мен въпросът засяга сигурността, а не свободните места. Поради техническите проблеми, така и не получихме точна идентификация нито на кораба, нито на офицерите. Видеокомът им също се е повредил. Нашите камери показват, че това е американски военен кораб, клас „Рампион“, но за всичко останало трябва да вземем думите им за чиста монета. Но едва ли е нужно да ви напомням, Ваше Величество, че… вашите похитители също имаха „Рампион“.
Каи се престори, че обмисля думите му.
— Онзи „Рампион“, с който ме отвлякоха, имаше изрисуван силует на жена от лявата страна. Този кораб има ли такъв отличителен белег?
Офицерът предаде въпроса в чипкома на яката си и миг по-късно потвърди, че на този кораб не се вижда жена. Единствено черна облицовка върху бордовата рампа.
— Ето на, готово — рече Каи равнодушно. — Ще приемем нашите американски приятели на борда, стига капсулите им да са в изправност. Всъщност защо ли не дойда на дока да ги посрещна в знак на добра политическа воля?
— Аз също ще дойда — обади се Торин и остави порта си настрана.
Първият помощник-капитан сякаш се канеше да възрази, но след като се поколеба за миг, удари пети една в друга и кимна.
— Тъй вярно, Ваше Величество.
Дори чакалнята пред дока за капсулите беше украсена разкошно и Каи се улови, че потропва с крак по дебелия килим, докато машините бръмчаха в околните стени. Капитанът на кораба също беше дошъл да посрещне гостите, преди да се върне в кабината. Той и първият помощник-капитан стояха безукорно изправени в изгладените си униформи.
Екранът до плътно затворените врати отчете, че влизането в дока е безопасно.
Капитанът тръгна пръв, а Каи го последва по петите. Шест от техните собствени капсули чакаха, но имаше място за още три. Совалката на „Рампион“ беше заела последното свободно място и седеше със стихващи двигатели.
Двете врати се вдигнаха едновременно и през тях влязоха петима души: американският министър на отбраната — беше жена, секретарка, стажантка и двама охранители.
Капитанът се здрависа с министъра, приветства новодошлите на борда, след което последва размяна на дипломатически поклони.
— Благодаря ви за гостоприемството. Извиняваме се за неудобството, което сигурно сме ви причинили — рече министърът, докато Каи се опитваше да разбере кой всъщност е това, скрит под неистинския образ. Предположи, че Трън и Вълка са охранителите, но обаянието на министъра беше така изпипано, че дори бенката вдясно на брадичката не липсваше. Секретарката и стажантката бяха също толкова убедителни. Човек не можеше да определи коя е Синдер, коя е Ико и коя — Крес.
— Изглежда — добави секретарката и стрелна поглед към Каи, — всичко това можеше да бъде избегнато, ако механикът на кораба не бе забравил да си вземе клещите.
Устните на Каи се извиха. Тази значи е Синдер. Той се опита да си я представи под обаянието — доволна, задето беше използвала новата им „парола“. Той едва се стърпя да не подбели очи.
— Не сте ни причинили неудобство — рече Каи, гледайки секретарката. — Радваме се, че успяхме да ви помогнем. Искате ли да изпратим човек, който да прибере кораба ви?
— Не, благодаря ви. Американската република вече изпрати екип по поддръжката, но ние не желаехме да се бавим излишно. Трябва да стигнем навреме за празненството все пак.
И министърът намигна много недипломатично. Ико значи.
Каи си спомни предупреждението на Синдер, че ще й бъде трудно не само да преобрази себе си с обаянието си, но и да манипулира външния вид на четиримата си другари, и изобщо не знаеше колко време ще издържи, затова посочи изхода.