— Последвайте ме. Разполагаме с всекидневна, където ще се настаним удобно. Да ви предложа чай?
— За мен уиски с лед — рече единият от служителите по сигурността.
Синдер — секретарката, хвърли студен поглед на мъжа. Трън.
— Няма нужда — рече тя. — Благодаря ви.
— Оттук. — Каи и Торин освободиха капитана и първия му помощник и поведоха гостите си. Докато вървяха към личните покои на императора, всички мълчаха.
Когато Каи отново се обърна към гостите си, илюзията беше изчезнала и реалността му напомни, че току-що беше поставил живота на всички на кораба в голяма опасност — в неговата всекидневна стояха петима известни престъпници.
— Стаята безопасна ли е? — попита Трън.
— Би трябвало — отвърна Каи. — Използваме я за международни конференции и…
— Крес?
— Веднага се заемам, капитане. — Крес измъкна един портскрийн от задния си джоб, отиде до контролния панел, вграден в стената, и пусна проверка на системата, която само тя си знаеше каква е.
— Това е Кон Торин, главният ми съветник. Торин, нали помниш Син…
— Почакайте — прекъсна го Синдер и вдигна ръка.
Каи замълча.
Минаха девет дълги, безмълвни секунди, докато накрая Крес изключи портскрийна си.
— Всичко е чисто.
— Благодаря ти, Крес — рече Трън.
Синдер свали ръката си.
— Вече можем да говорим.
Каи повдигна вежди.
— Така. Торин, нали помниш Синдер и Ико.
Скръстил ръце, Торин кимна. Синдер отвърна на кимването също тъй напрегнато.
— Казах ви, че ще го върна жив и здрав.
По лицето на Торин премина сянка на ирония.
— Вие обещахте, че ще остане невредим. По мое мнение това включва и телесните повреди.
— Торин, получих един-единствен юмручен удар. — Каи сви рамене, поглеждайки Синдер. — Опитах се да му обясня, че това е част от представлението.
— Разбирам отлично, но трябва да ми простите, че ви защитавам. — Торин измери с поглед новите им гости. — Благодарен съм, че Каи се завърна, но по всичко личи, че изпитанието не е привършило. Дано знаете какво правите, Лин Синдер.
Каи очакваше Синдер да подхвърли някое самоиронизиращо подмятане, че Торин не е единственият, но вместо това след дълго мълчание тя каза:
— Какво знае той?
— Всичко — отвърна Каи.
Тя отново се обърна към Торин:
— В такъв случай благодаря ви за помощта. Позволете ми да ви представя останалите в групата ни: с Ико вече се познавате, това е капитанът на кораба ни, Карсуел Трън, нашият софтуерен инженер, Крес Дарнъл, и началникът на охраната ми… Вълка.
Докато Торин се здрависваше с гостите с повече уважение от необходимото предвид обстоятелствата, Каи се спря поглед върху Синдер. Тя стоеше на цели десет крачки от него и колкото и да му се искаше да прекоси стаята и да я целуне, нямаше как. Може би заради присъствието на Торин. Може би защото знаеше, че пътуват към Луната, където щеше да се венчае. Може би се страхуваше, че времето, което прекараха заедно на „Рампион“, е било сън, твърде крехък, за да оцелее в реалността.
Беше я видял едва преди три дни, но те му се струваха като цял един живот. През това време между тях се бе издигнала стена, макар че той не можеше да каже какво се бе променило. Връзката им беше несигурна. Каи се чувстваше така, сякаш ако си поемеше неправилно дъх, щеше да разруши всичко, а върху лицето на Синдер виждаше отражението на собствената си колебливост.
— О, вижте — възкликна Ико и отиде до редицата прозорци. Луната се бе показала — ярко бяла и осеяна с кратери и скали. Бяха толкова близо, че можаха да видят биокуполите, които отразяваха лъчите на слънцето.
Каи никога не си беше помислял, че някой ден ще стъпи на Луната. При вида й сега стомахът му се сви от неизбежността на съдбата му.
Синдер се обърна към него. Тя умело прикриваше тревожността си, но той беше почнал да разпознава признаците й под изправените рамене и решителния й поглед.
— Надявам се, че имаш нещо за нас.
Каи посочи с ръка шкафа до стената.
Ико стигна първа там и възбудено отвори широко вратите, но въодушевлението й бързо повехна, когато видя дрехите, подбрани от Наинси. Колекцията беше смесица от кафяво, сиво, досадно бяло, лен и памук. Прости, практични дрехи.