— Добър избор — рече Вълка, който най-много беше помогнал в описанието на облеклото на хората от крайните сектори на Луната.
Докато петимата ги разглеждаха и решаваха кой какво ще облече, Каи отиде до шкафа в другия край и извади един лист облицовка от фибростъкло за андроиди и кутия с мостри за синтетична кожа.
— А това е за Ико. Плюс всичко необходимо, за да може Синдер да ги инсталира.
Ико изпищя и хукна през стаята. Каи се приготви за поредната прегръдка, но вместо това тя се прехласна по новата облицовка и взе да се диви на платовете. Синдер беше непосредствено зад нея.
— Прекрасни са — рече тя, докато оглеждаше синтетичните платове. Очите й светнаха закачливо. — Знаеш ли, ако не излезе нищо с императорската работа, може да си изкарваш хляба като шпионин.
Той я изгледа шеговито.
— Какво ще кажеш да се погрижим от императорската работа да излезе нещо?
Изражението на Синдер се смекчи и за първи път, откакто се бяха качили на борда, тя се усмихна. Пусна обратно мострите в кутията, поколеба се за миг, а после прекоси последните крачки до Каи и го обгърна с ръце.
Той затвори очи. И като по чудо стената рухна. Притегли я нетърпеливо към себе си.
— Благодаря ти — прошепна Синдер и той разбра, че не говори нито за дрехите, нито за частите за андроида. Думите й тежаха от упование, вяра, жертви, за които Каи не беше готов още да мисли. Той я стисна здраво и допря чело в косата й.
Трън се покашля.
— Съжалявам, че трябва да разваля мига, но времето ни притиска. Предлагам още веднъж да преговорим плана си.
Глава осемнадесета
Уинтър остави прислужницата да сплете горната половина на косата й в дебела плитка със сребърни и златни нишки в нея, а останалата част да пусне да се разпръсне по раменете й. Остави я да избере една светлосиня рокля, която като вода се допираше до кожата й, и наниз от кристали, които подчертаваха изяществото на шията й. Остави я да втрие в кожата й ароматни масла.
Но не й позволи да й сложи грим даже и за да прикрие белега. Момичето не спори дълго.
— Не ви трябва грим, Ваше Височество — рече тя и направи реверанс.
Уинтър знаеше, че притежава в известен смисъл забележителна красота, но досега никога не бе имала повод допълнително да я подчертава. Все едно какво правеше, хорските очи неизменно я следваха по коридорите. Все едно какво правеше, майка й неизменно ръмжеше гневно, опитвайки се да скрие злобата си.
Но откакто Хиацинт призна, че външността й не го оставя безучастен, тя жадуваше с нетърпение възможността да се премени в новата си рокля. Освен главозамайващата радост не очакваше нещо кой знае какво да излезе от това. Наивно беше да си мисли, че Хиацинт би проявил такава дързост, че да й се обясни в любов. Ако изобщо я обичаше. А тя беше сигурна, че я обича, беше длъжен да я обича след всичките тези години… и все пак, откакто стана кралски гвардеец, той се държеше с нея малко резервирано. Професионалното уважение, което демонстрираше, често я караше да копнее да го сграбчи за реверите и да го целуне само за да види колко време ще му трябва, за да се предаде.
Не, тя не очакваше нито признание, нито целувка и отлично знаеше, че за ухажване и дума не можеше да става. Искаше единствено една изпълнена с възхищение усмивка, един задъхан поглед, които да я крепят.
Веднага щом прислужницата си отиде, Уинтър надникна в коридора, където Хиацинт стоеше на пост.
— Сър Глина, ще ми кажете ли мнението си, преди да отидем на посрещането на земните гости?
Хиацинт си пое два пъти дъх и чак тогава отговори:
— На вашите услуги, Ваше Височество.
И остана така, впил поглед в стената на коридора.
Уинтър приглади полите си и се намести пред него.
— Исках да знам дали днес съм красива според вас?
Нова въздишка, този път по-шумна.
— Не е смешно, принцесо.
— Смешно ли? Това е съвсем искрен въпрос. — Тя изви устни. — Не съм сигурна, че синьото ми подхожда.
Хиацинт се намръщи и най-сетне я погледна.
— Да ме побъркаш ли се опитваш?
Тя се разсмя.
— Лудостта обича компания, сър Глина. Но така и не отговорихте на въпроса ми.
Той стисна зъби, отново вперил поглед някъде над главата й.
— Идете да си просите комплименти нейде другаде, принцесо. Аз съм на пост и работата ми е да ви пазя от неизвестни заплахи.