— Разбира се. С радост ще обмисля щастието, което ме очаква в бъдеще. Казвали са ми, че имам много ухажори, които проявяват интерес към мен. Веднага щом минат сватбата и коронацията на мащехата ми, аз с удоволствие ще прегледам потенциалните кандидати и ще започна ухажването.
— Това няма да се наложи.
Усмивката й беше като гипсова отливка.
— Какво искате да кажете?
— Дойдох да поискам ръката ви, Ваше Височество.
Дробовете й се свиха.
— Ние сме идеалната двойка, разбира се. Вие сте красива и обичана. Аз имам власт и уважение. Вие се нуждаете от съпруг, който да ви закриля чрез своята дарба да компенсира вашите недостатъци. Помислете. Принцесата и главният чародей на кралицата — всички в двора ще ни завиждат.
Очите му грееха и на Уинтър й стана ясно, че той отдавна мечтае за това. Принцесата неведнъж си бе мислила, че Еймъри е увлечен по нея, и тези мисли често ставаха повод за безбройни кошмари. Тя знаеше отношението му към жените, които го привличаха.
Но никога не си бе представяла, че той ще поиска ръката й, пренебрегвайки благородническите семейства, дори една възможна венчавка с партия от Земята…
Не. Скоро Левана щеше да стане императрица и нямаше никакво значение дали Уинтър ще се свърже в брак със синята планета. Вместо това тя искаше да омъжи жалката си, безполезна дъщеря за мъж със забележителна дарба да контролира хората…
Умен ход наистина.
От усмивката на Еймъри я полазиха тръпки.
— Виждам, че изгубихте ума и дума, принцесо. Да приема ли стъписването ви за знак на съгласие?
Тя си пое дъх с усилие и отвърна поглед встрани — от скромност, не от отвращение.
— Аз… поласкана съм от предложението ви, чародей Парк. Не заслужавам вниманието на мъж с вашата изисканост и способности.
— Не се правете на свенлива. — Той обгърна с длан лицето й, а тя потръпна. — Кажете да, принцесо, и аз ще обявя годежа ни на празненството тази вечер.
Уинтър се отдръпна.
— За мен е чест, но… всичко е толкова неочаквано. Трябва ми време да си помисля. Трябва… трябва да говоря с мащехата си и… струва ми се…
— Уинтър. — В тона му се долавяше грубост, при все че лицето му остана мило, дори спокойно. — Няма какво да мислите. Нейно Величество одобри съюза ни. Остава вие да приемете предложението ми, за да обявим годежа. Приемете предложението ми, принцесо. По-добро няма да получите.
Тя хвърли поглед към вратата, очаквайки и незнайно каква утеха. Беше в капан.
Очите на Еймъри потъмняха.
— Дано не чакате онзи страж да поиска ръката ви! Дано не храните някакви детски фантазии и да отхвърлите мен, за да приемете него.
Тя стисна зъби и се усмихна въпреки усилието.
— Не ставайте глупав, Еймъри. Хиацинт е мой скъп приятел, но нямам намерение да се женя за него.
Той се изсмя.
— Кралицата не би позволила подобен брак.
— Просто казах…
— Какъв е отговорът ви? Не си играйте с думите и значенията, принцесо.
На Уинтър й се зави свят. Тя нямаше, не можеше да каже „да“. На Еймъри? На жестокия, хитър Еймъри, който се усмихваше, когато в тронната зала се лееше кръв?
Но да му откаже, също не вървеше. Не я беше грижа какво ще сторят с нея, но ако отказът й заплашваше Хиацинт, ако Еймъри вярваше, че той е причината да каже „не“…
Почукване по вратата я избави от нерешителността й.
— Какво? — изръмжа Еймъри.
Влезе Хиацинт и макар че както обикновено лицето му беше безизразно, Уинтър забеляза негодуванието, което бе обагрило страните му в червено.
— Нейно Височество трябва да се яви при антуража на кралицата за срещата с гостите от Земята.
Уинтър едва не се срина от облекчение.
— Благодаря, сър Глина — рече тя и мина покрай Еймъри, но преди да му се изплъзне, той я сграбчи за ръката. Хиацинт стрелна ръка към пистолета си, но не го извади.
— Ще получа отговор сега — тихо изрече чародеят.
Уинтър сложи ръката си върху неговата, като се стараеше да изглежда спокойна.
— Ако държите да го получите сега, тогава боя се, че отговорът е не — рече тя с лекомислие, което прикриваше истинските й чувства. — Но дайте ми време да обмисля предложението ви, чародей Парк, и може би следващия път, когато разговаряме, отговорът ми ще бъде различен.
Тя го потупа леко по ръката и изпита благодарност, когато той я пусна.