Ала погледът, който хвърли на Хиацинт, докато минаваха край него, говореше не за ревност, а за убийствена омраза.
Глава деветнадесета
Каи трябваше да направи героично усилие, за да си придаде спокоен вид, след като му се повдигаше от напрежение. Корабът кацна с глух звук, от който императорът подскочи. До него Торин поне излъчваше увереност, но Каи чуваше тревожния шепот на посланиците от Източната република, скупчени в общото помещение в очакване да слязат от кораба. Усещаше петимата незаконни пътници, скрити на кораба, макар че не знаеше къде точно, за да не би да издаде присъствието им с неволен поглед.
Ако имаше човек, който да събуди подозренията, то това беше той. Само двамата с Торин знаеха за Синдер и приятелите й, а изражението на Торин бе спокойно, както винаги. Екипажът на кораба беше твърде зает с процедурите по пристигането, за да се интересува къде е изчезнал американският министър на отбраната, а останалите пътници тънеха в неведение за гостите, които се бяха качили на борда.
Затова пък Каи не спираше да мисли за приятелите си и за начинанието, в което им оказваше помощ. Те щяха да нападнат Луната. Да вдигнат бунт. Да сложат край на войната.
Той не спираше да мисли и за хилядите дреболии, които можеха да се объркат.
Трябваше да се съсредоточи. Работата им щеше да има успех само ако Левана повярваше, че Каи е решен веднъж завинаги да доведе до край брачния им съюз. Той трябваше да я накара да повярва, че е спечелила.
Рампата започна да се спуска. Каи си пое дълбоко въздух и го задържа, за да проясни ума си. Опитваше се да убеди себе си, че иска венчавката и съюза.
Кралският порт на Артемизия светеше от долу до горе и това незабавно разтревожи Каи. Стените бяха черни, от камък, но осветени от мънички лампи и приличаха на нощно небе, изпъстрено със звезди. Тук имаше доста на брой кораби с различна големина, предимно лунни. Всичките до един блестяха в чисто бяло, по тях бяха изрисувани непознатите руни и се виждаше кралският герб. Сред корабите Каи разпозна и земни символи — някои от гостите вече бяха почнали да пристигат. Той се изпълни с ужас, че ги вижда заедно.
Някакво движение привлече погледа на императора и той забеляза самата Левана да се носи по широката платформа, която опасваше доковете. Беше заобиколена от антуража си: вечно самодоволният главен чародей Еймъри Парк стоеше от дясната й страна, а зад нея вървеше момиче със светлосиня рокля, привело глава. Лицето му бе скрито зад буйни черни къдрици. С тях имаше още петима чародеи и поне дузина стражи. Многочислената охрана беше внушителна и според Каи ненужно показна.
Дали Левана очакваше нещо да се обърка? Или искаше да ги сплаши?
Каи събра кураж и слезе по рампата, за да посрещне кралицата. Неговият антураж, в това число десет от собствените му охранители, го последваха.
— Ваше Величество — поздрави я Каи и пое подадената му ръка. Наведе се да я целуне.
— Все така официален — отвърна Левана с противно нежния си глас, от който го полазиха тръпки. — Не може вечно да използваме тези нелепи обръщения. Може би аз трябва да започна да ви наричам „любими мой“, а вие ще ми казвате „любима моя“.
Каи остана наведен над ръката й. От омраза кожата му се изприщи там, където се опря в нейната. След като мигът се проточи достатъчно дълго, той пусна ръката й и се изправи.
— Ваше Величество — поде той отново, — за мен е чест да бъда ваш гост на Луната. Предците ми биха се изпълнили с гордост, ако можеха да видят това събитие.
— Удоволствието е изцяло мое. — Левана огледа посланиците, струпани на рампата на кораба. — Надявам се, че ще останете доволни от нашето гостоприемство. Ако се нуждаете от нещо, моля ви, кажете на някой от прислужниците и те ще имат грижата да изпълнят желанията ви.
— Благодаря ви. Всички сме любопитни да видим прославения разкош на белия град.
— Не се и съмнявам. Доведох слуги, за да разтоварят багажа ви и да го отнесат до стаите ви.
— Няма да е необходимо. Екипажът ни вече разтоварва кораба. — Той посочи над рамото си. Втора рампа беше спусната от товарното помещение. Каи беше подчертал пред капитана, че желае екипажът да се заеме най-напред със стоварването. Той искаше корабът да се опразни от хората и багажа час по-скоро, за да могат Синдер и останалите да не стоят като в капан на доковете твърде дълго.