— Бързо действате — отбеляза Левана. — В такъв случай посланиците ви могат да последват чародей Линдвурм до апартаментите за гости. — Тя посочи мъжа с черната роба. — Сигурна съм, че след дългото пътуване се нуждаят от почивка.
И уплашените спътници на Каи набързо бяха отведени пред огромните сводести врати, върху които блестеше рисунката на лунния сърп над Земята. Присъствието на спътниците му не защитаваше по никакъв начин сигурността им, но Каи пак се почувства изоставен, когато с Торин и стражите останаха сами на дока.
— Дано не сметнете, че съм постъпила грубо, като не представих цялата си свита на гостите ви — обади се Левана. — Доведената ми дъщеря лесно изпада в униние и многото нови лица може да я разстроят. — Ръката на кралицата се понесе настрани, сякаш тя дирижираше симфония. — Но позволете ми поне вас да представя на доведената си дъщеря, принцеса Уинтър Хейл-Блекбърн от Луната.
— Разбира се. Толкова много съм слушал… за… вас.
Гласът на Каи замря, когато принцесата повдигна глава и го погледна през гъстите си мигли. Погледът й беше кратък, бегъл, но достатъчен, за да пламне червенина по врата му, та чак до ушите му. Той беше слушал разкази за приказната хубост на принцесата. Хубост, която не беше сътворена от обаянието й, както се говореше, за разлика от красотата на Левана. Мълвата не беше преувеличила.
Каи се покашля и се застави да се усмихне спокойно.
— За мен е чест да се запозная с вас, Ваше Височество.
Очите на принцесата светнаха шеговито, когато пристъпи до кралицата и се поклони с грацията на танцьорка. Когато отново се изправи, Каи за първи път забеляза белезите. Три еднакви следи прорязваха дясната й буза. Те също бяха част от легендата заедно с историята как от завист Левана насила принудила принцесата да обезобрази лицето си.
От гледката стомахът на Каи се обърна.
Принцеса Уинтър му се усмихна хрисимо, без да разтваря устните си.
— Честта е моя, Ваше Императорско Величество. — Момичето се приближи още и целуна леко Каи по посинената буза. Колената му омекнаха. Остана му достатъчно здрав разум и той се благодари, че Синдер не бе станала свидетел на целувката, защото нещо му подсказваше, че докато е жив, ще му натяква за това.
Принцесата отстъпи назад и той отново можа да си поеме дъх.
— След като бяхме представени един на друг, занапред вече спокойно можем да изоставим официалния етикет. В края на краищата с предстоящата сватба вие на практика ще станете мой баща.
Каи се олюля назад и зяпна от изненада.
В погледа на принцесата светна сдържан смях и тя отново зае мястото зад мащехата си. Момичето не изглеждаше нито унило, нито разстроено.
Кралицата изгледа ядно доведената си дъщеря, сетне посочи мъжа от другата си страна:
— Вие сигурно си спомняте главния чародей Еймъри Парк.
Каи затвори устата си и кимна леко, но в отговор получи единствено присъщото за Еймъри доволство.
— Добре дошли на Луната — рече мъжът провлечено.
Каи огледа набързо останалата част от антуража и разпозна двама от стражите. Присъствието на капитана на кралската гвардия не го учуди, но зъбите му скръцнаха, когато забеляза русия страж — сянката на Сибил Мира по време на гостуването му в Ню Бейджин.
Съмнение прониза съзнанието му. Синдер вярваше, че стражът е техен съюзник, но сега подозираше, че той ги е предал при опита им за бягство от двореца. Присъствието му тук с гвардейска униформа потвърждаваше подозренията й.
Все едно, помисли си той. Синдер успя въпреки предателството му.
Левана се ухили, сякаш доловила непокорните му мисли, въпреки цялото му усилие да изглежда спокоен.
— Остава само още един въпрос, за който да се погрижа, преди да ви отведа до стаите ви. — Тя щракна с пръсти и двама от чародеите и шестима гвардейци вдигнаха глави. — Претърсете кораба им.
Въпреки старанието си да се държи нормално, Каи не можа да стаи паниката, която пламна в гърдите му.
— Моля? — Той извъртя глава, докато антуражът минаваше покрай него. — Какво правите?
— Скъпи мой, нима мислехте, че сляпо ще се доверя на думата ви, след като веднъж вече показахте твърде много съчувствие към враговете ми? — Кралицата преплете пръсти. Ще рече човек, че обсъждаха времето. — Докато наблюдавахме флотилията ви, забелязахме, че взехте няколко пътници от Американската република, но те явно са твърде свенливи, за да излязат.