Стомахът на Каи се сви, когато един от стражите издърпа него и Торин зад кралицата и той безпомощно се взираше в хората на Левана, които се качиха на кораба. Ако собствените му стражи искаха да го защитят, то вече бяха под контрола на лунитяните.
Каи стисна юмруци.
— Това е нелепо. Американците слязоха с групата, която току-що изпратихте. На кораба няма нищо друго, освен багаж и сватбени подаръци.
Лицето на кралицата стана сурово.
— За ваше добро, император Каито, дано казвате истината. Защото ако сте дошли тук, за да ме предадете, боя се, че визитата ви ще бъде крайно неприятна.
Глава двадесета
Синдер се беше свряла в ъгъла на една стаичка по поддръжката и сърцето й биеше бясно в мрака. През процепите на вратата се разливаха ивици мъждива светлина, благодарение на които можеше да различи очертанията и светналите очи на приятелите си. Под краката им в товарното се чуваха стъпки и тропане, докато екипажът стоварваше багажа.
Синдер опитваше да гледа на пристигането си на Луната като на завръщане у дома. Тя беше родена тук — на Луната, в този град. Тук хората отпразнуваха появата й на бял свят. Тук тя трябваше да порасне и да стане кралица.
Но колкото и да се насилваше, Синдер не се чувстваше у дома си. Беше се скрила в помещението по поддръжката и имаше съвсем реална опасност да бъде убита на секундата, в която някой я разпознаеше.
Тя хвърли поглед към приятелите си. До нея стоеше Вълка, стиснал зъби и сбърчил съсредоточено чело. На отсрещната стена бе клекнала Ико, закрила с две ръце устата си, като че нуждата да мълчи беше изтезание за нея. В глухото безмълвие Синдер долавяше слабото бучене, което идваше от андроида и издаваше наличието на мотор под синтетичната й кожа. Вратът й вече беше поправен — Каи й донесе точно това, от което тя се нуждаеше.
До Ико стоеше Трън. Едната си ръка бе преметнал през раменете на Крес, а със свободната се почесваше по брадата. Сгушена до него, Крес беше по-бледна от обичайното и страхът й личеше дори в тъмнината.
Петимата представляваха окаяна групичка в бозавите дрехи, които Каи им донесе, включително черна плетена шапка, под която Ико да скрие синята си коса, и тежки ръкавици за киборгската ръка на Синдер. Когато си ги сложи, куп спомени изплуваха в паметта й. Някога Синдер носеше ръкавици навсякъде, защото се срамуваше, че е киборг, и не искаше да показва протезата си. Не можеше да си спомни кога престана да се срамува, но сега ръкавиците й се струваха като лъжа.
Слаба синя светлина привлече погледа й отново към Крес. Момичето беше включило портскрийна си и тъкмо отваряше плана на кралския порт в Артемизия.
— Намираме се на изгодно място — прошепна тя и обърна екрана, за да им покаже. От порта имаше три изхода: единият водеше към двореца над тях, другият се свързваше с доковете за обществените кораби в града, а последният водеше надолу към тунелите на влаковете маглев, които бяха и крайната им цел. Тези тунели съставяха сложна подземна система за придвижване, която свързваше всички сектори на Луната в едно. Синдер беше разглеждала системата толкова пъти, че я бе запомнила даже и без помощта на картата, свалена в мозъчния й интерфейс. Системата й приличаше на паяжина, а столицата Артемизия беше паякът.
Крес имаше право. Пилотите бяха приземили кораба близо до изхода, който щеше да ги отведе до тунелите. Най-доброто, на което можеха да се надяват.
И все пак колко блазнещо беше да се откаже от плана, да забрави търпението и да се опита да приключи с всичко тук и сега. Тя стоеше на Леваниния праг. Беше толкова близо. Тялото й беше изопнато, готово да нападне двореца — армия от един.
Синдер хвърли поглед към Вълка. Юмруците му се свиваха непрестанно. Очите му излъчваха кръвожадност. Той би нападнал двореца редом с нея с надеждата да открие Скарлет вътре. Но те дори не знаеха дали Скарлет е жива.
Ала това, което я подтикваше, беше отчаянието, неувереността. Дори да успееше да премине охраната на Левана и да я убие, тя също щеше да умре. Тогава на трона щеше да се възкачи друг и положението на Луната нямаше да се промени.
Зарови изкушението дълбоко в сърцето си. Тук не ставаше дума за убийството на Левана. Те искаха да дадат глас на жителите на Луната и да направят така, че той да бъде чут.
Синдер опита да се разсее, като отново проследи наум плана им. Тази част беше най-опасната, но тя се надяваше, че Левана и охраната й ще бъдат твърде заети с пристигащите от Земята гости и няма да забележат неколцината работници на дока, които излизаха от кралския порт. Целта им беше да се доберат до сектор РМ-9, където се надяваха да открият родителите на Вълка и те да ги приютят временно. Оттук започваше следващият етап на плана им — да известят хората на Луната, че истинската им кралица се е завърнала.