Успееха ли да стигнат дотам, без да ги заловят, имаха шанс.
Трополенето на краката я сепна. Беше прекалено силно — сякаш някой ходеше на същото ниво, където бяха те, а не отдолу в товарното. Петимата си размениха погледи, свъсили вежди. Някъде се затръшна врата и се чу как някой крещи заповеди. Последва ново движение.
— На мен ли ми се струва — прошепна Трън, — или някой наистина претърсва кораба?
Думите му бяха точно отражение на мислите на Синдер. Щом веднъж осъзна какво става, ужасът бързо я обзе.
— Тя знае, че сме тук. Нас търсят.
Огледа лицата на спътниците си — върху тях се четяха всякакви изражения, от ужас до нетърпение, но всички, осъзна уплашена Синдер, гледаха в нея. И чакаха указания.
Отвън гласовете се усилиха. Нещо падна с трясък на пода.
Синдер сви юмруци в ръкавиците си.
— Вълк, Трън, в мига, в който ви види чародеят, ще се опита да ви контролира. — Тя облиза устните си. — Позволете ми аз първа да ви овладея. Само телата ви, без умовете.
— Откога чакам да си признаеш, че желаеш тялото ми — отвърна Трън. Той сложи ръка на пистолета на кръста му. — Твой съм, действай.
Вълка не беше толкова въодушевен, но й кимна рязко.
Синдер вмъкна волята си в Трън с лекотата, с която човек разрязва бучка тофу. Енергията на Вълка беше по-хаотична, но двамата бяха тренирали твърде дълго на борда на „Рампион“ и тя не оказа никаква съпротива. Синдер усещаше крайниците им като продължение на нейните собствени. Тя правеше това за тяхна сигурност, за да не ги превърне врагът им в свои оръдия, но чувството, че ги манипулира и по този начин предава доверието им, не я напускаше. Несправедлив превес на силата — техният живот сега тежеше на нейните плещи.
Спомни си Левана, която бе заставила стража си да поеме куршума вместо нея на кралския бал, и се почуди дали някога би взела същото решение със свой приятел.
Надяваше се никога да не й се налага.
В съседния коридор отекна глас:
— Нищо в помещението с двигателя. Вие — разделете се! Претърсете коридорите и ми докладвайте!
Наближаваха и ако с тях имаше чародей, не след дълго щяха да са достатъчно близо, че да доловят биоелектричеството, което се излъчваше от стаята по поддръжката. Тя си представи разположението на кораба и се опита да измисли някакъв план, но вече нямаше никаква надежда да се измъкнат, без да ги забележат.
Щеше да се наложи да си пробият път навън с бой. Щеше да се наложи да се бият по целия път до тунелите.
— Синдер — прошепна Трън. Той стоеше като истукан и чакаше командите на Синдер. — Пусни ме навън.
Крес рязко вдигна глава, но той не отвърна на погледа й.
— Какво? — намръщи се Синдер.
— Прати ме като примамка навън през главната рампа, далеч от вратите към тунелите. Ще отвлека вниманието им, докато успеете да се измъкнете през товарното.
— Трън…
— Направи го! — Очите му светнаха. Той все така не поглеждаше към Крес. — Успяхме да кацнем на Луната. Тук не ви трябва нито пилот, нито капитан.
Пулсът на Синдер биеше гръмовно.
— Не е необходимо…
Отвън някой изрева:
— Залата за пресконференции е чиста!
— Не губи повече време! — процеди Трън през зъби. — Ще ги пратя за зелен хайвер, а после ще направя кръг и ще се върна при вас.
Синдер разбираше, че Трън се държи крайно нахакано, но се улови, че кима в същи миг, в който Крес поклати глава.
— Контролът ми върху теб в кораба ще прекъсва от време на време, но ако мога да те намеря, щом се измъкнем навън, веднага ще те поема отново.
— Ясно. — Трън стисна зъби.
— Пази се — гласът на Крес прозвуча повече като писукане, отколкото като шепот, и Трън спря погледа си върху нея само за миг…
А след това Синдер отвори вратата с ритник и Трън полетя по коридора. Блъсна се в стената, но се оттласна и залитна наляво. Хукна към главната палуба, размахал бясно крака и ръце. Не след дълго Синдер вече не можеше да го стигне. Делеше ги твърде много метал. Синдер изгуби контрол и Трън остана сам.