Секунди след това се чу трясък. Трън беше счупил нещо.
Синдер се помоли това да не е някое безценно произведение на изкуството, собственост на Източната република.
От съседната стая след него се впуснаха десетки крака. Синдер насочи мислите си, но не усети друго биоелектричество, освен това на Вълка. Тази част на кораба беше чиста.
Тя подаде глава в коридора. Отвън нямаше жива душа. От другия край на кораба се чуха викове.
Синдер хукна в обратната посока на онази, в която беше пратила Трън. Другите се втурнаха след нея две нива надолу по тясното, спираловидно стълбище, през кухня с промишлени размери, пред която кухнята на „Рампион“ приличаше на детски комплект за игра, и по малкия коридор, който разделяше доковете за капсулите. Над капака, през който щяха да се спуснат в товарното, спряха. Синдер чуваше отдолу местене и тропане на машини, но нямаше как да разбере дали това са земни работници, стоварващи багажа, или лунитяни, които го инспектират.
Който и да беше, те нямаха време да го чакат да си тръгне.
Синдер зареди куршум в пръста си. На борда на „Рампион“ бяха открили изобилие от амуниции, но за съжаление Каи не успя да й набави нови упоителни стрелички от Земята.
Твърде късно. Нямаше време за размисъл.
Вълка отвори капака и пръв скочи вътре. Синдер отново пое контрол върху тялото му, в случай че долу имаше лунитяни, но тя нямаше нищо общо с ръмженето и озъбването.
Синдер скочи до него. Подът издрънча и следващата беше Ико, а най-накрая по стълбата се чуха плахите стъпки на Крес.
Три фигури, които преглеждаха сандъците, се извърнаха с лице към тях. Синдер регистрира униформите на един облечен в черно чародей и двама лунни стражи. В този момент изтрещя пистолет.
Левият й крак изхвърча напред. Ударната вълна премина през таза й и отекна в гръбнака. Куршумът беше уцелил металното й бедро.
Крес извика и замръзна на стълбата. Раздвижи се едва когато Ико я хвана и я издърпа оттам. Синдер накара краката на Вълка да се размърдат. Те изтичаха зад едно пале, натоварено със стоки от Източната република, и в този миг нов куршум изсвистя върху стената над тях. Трети удари сандъка и разтроши дървото от другата страна.
Стрелбата секна.
Синдер притисна гръб в сандъка и се опита отново да се ориентира. Насочи мислите си, откри пращящото биоелектричество на лунитяните, но, естествено, стражите вече бяха под контрола на чародея.
Рампата, по която можеха да избягат от кораба, се намираше в другия край на товарното помещение.
Настана мрачна тишина. Синдер стоеше на тръни и се ослушваше за приближаващи стъпки. Очакваше лунитяните да опитат да ги обградят и знаеше, че оръжието им няма да остане безмълвно задълго.
За първи път ръцете на Вълка стояха неподвижни и на Синдер й хрумна, че тя го държи в това положение. Само лицето му беше живо. Диво, свирепо. Той беше най-доброто й оръжие, но под нейната власт ставаше муден, тромав и не беше и наполовина тъй жесток, както когато беше сам. Тренировките на „Рампион“ се ограничаваха върху това как да спира врага. Да го обезоръжава. Да премахва заплахата.
Сега й се искаше да бяха се упражнявали повече как да превръща хората в оръжие. Умение, в което Левана и нейните раболепни слуги бяха виртуози.
Вълка я погледна в очите и на Синдер й хрумна идея. Тя контролираше тялото, но не ума и чувствата му. Ами ако промени тактиката си? Така пак щеше да го предпази от силата на чародея, но нямаше да му пречи да прави онова, което умееше най-добре.
— Хвани чародея — прошепна тя, сетне освободи тялото на Вълка и сграбчи мислите му. Показа му картина от първото ужасно нещо, което й дойде наум: битката на борда на „Рампион“ между тях и Сибил Мира. Денят, в който отвлякоха Скарлет.
Вълка прескочи сандъка. Пистолетите загърмяха, куршумите засвистяха, стените се разтресоха.
Ико нададе писък, хвърли се покрай Синдер върху един страж, който се появи в крайчеца на зрителния й обхват, и го повали. Пистолетът му гръмна, куршумът уцели тавана. Ико го удари с юмрук и главата на мъжа се удари в металния под. Тялото му се отпусна безжизнено, беше изгубил съзнание.
Синдер скочи на крака, изпънала киборгската си ръка напред като пистолет, и зърна втория страж, който се промъкваше от другата страна. Лицето му беше безизразно, без следа от страх. Но докато тя го наблюдаваше, то се проясни. Той спря очи върху Синдер смутен.