Чародеят беше изгубил контрол върху него.
Мигът отлиташе. Стражът изръмжа и насочи пистолета си към Синдер, но беше закъснял. Тя вече стискаше здраво биоелектричеството му. С една мисъл завихри ума му като спирала и го прати в безсъзнание. Мъжът падна на колене и се свлече по очи на пода. Чу се хрущене, от носа му шурна кръв и Синдер се отдръпна.
В товарното отекна вик.
Синдер вече не виждаше Вълка и страхът я сграбчи. Поемайки контрола върху стража, съвсем бе забравила да пази съзнанието на Вълка от…
Писъците секнаха, а след тях се чу глухо падане.
Миг по-късно Вълка изникна иззад рафт, натъпкан с куфари, изръмжа и разтърси дясната си ръка.
С туптящо сърце Синдер се обърна и видя Ико, увила ръката си около още по-бледата Крес.
Затичаха се към рампата и Синдер се благодари, че тя е спусната в обратната посока на входа към двореца. Примъкнаха се надолу и Синдер изследва обстановката както с очи, така и с лунната си дарба. На това широко, открито пространство тя успя да долови в далечината хора и разбра, че между тях има както земляни, тъй и лунитяни.
Но поне пътят им към вратите на тунелите не беше блокиран. Ако внимаваха, можеха да останат скрити зад редиците от кораби.
Поне докато някой от лунитяните не уловеше неспокойната енергия на Вълка и не се запиташе какво търси тук един модифициран войник.
Тя им даде сигнал с ръка и те заобиколиха предпазливо рампата. Мина кратък миг, в който Синдер чакаше да долови знак, че са ги забелязали. Но тъй като знак не последва, те хукнаха към следващия кораб, и към следващия. Всяко тропане на краката им отекваше оглушително в ушите й. Всеки дъх й се струваше като ураганен вятър.
Нечий вик я сепна и всички заедно се скриха зад изящно изрисуван кораб от Африканския съюз. Синдер държеше ръката си в готовност с все още заредения патрон.
— Насам! — изкрещя отново някой.
Синдер надникна иззад разтягащите се крака на космическия кораб и забеляза една фигура, която се стрелкаше между корабите. Трън бягаше от лунитяните с пълна газ.
Все още никой не го бе овладял.
Сърцето на Синдер подскочи, тя насочи съзнанието си с надеждата да стигне до него, преди някой от лунитяните в другия край на дока…
Успях.
Точно както и с Вълка, тя вкара мисълта в главата му.
Върни се тук.
Изненадан, Трън се препъна и падна. Превъртя се два-три пъти и пак скочи на крака. Синдер се сви виновно, но си отдъхна, когато Трън смени посоката. Той заобиколи две капсули, изплъзвайки се от куршумния залп на няколко стражи, които изскочиха от главната рампа на кораба на Каи.
— Държа го — рече Синдер. — Давайте.
Синдер се съсредоточи наполовина върху Трън, наполовина върху собствените си предпазливи движения, и без да се отделя от Вълка, се запромъкваха от един кораб към друг, криволичейки към широката платформа, която обикаляше доковете на височината на раменете. Изходът се появи пред тях. Огромни двойни врати с издълбани върху тях загадъчни лунни руни. Един знак отгоре указваше пътя към перона на влака маглев.
Стигнаха последния кораб. Вече нямаше къде да се скрият. Стъпеха ли веднъж на платформата, щяха да излязат на издигната открита територия.
Синдер хвърли поглед назад. Трън беше легнал по корем под опашката на еднопилотна капсула. Той им махна да продължат, да побързат.
— Ико, ти върви напред с Крес — рече Синдер. Ако някой ги видеше, поне нямаше да може да ги манипулира. — Ние ще ви покрием.
Ико застана между Крес и вратите на двореца и двете хукнаха към стъпалата. Синдер завъртя вградения си пистолет ту наляво, ту надясно, търсейки някаква заплаха, но стражите бяха твърде заети с издирването на Трън, за да ги забележат.
От платформата се чу съскане и привлече вниманието й. Ико и Крес стояха пред вратите, но те не се отваряха.
Стомахът на Синдер се обърна.
Вратите трябваше да се отварят автоматично.
Но не. Левана ги е очаквала. И, естествено, беше взела мерки да не избягат.
Лицето й се сгърчи, връхлетя я отчаяние. Помъчи се да измисли друг изход. Дали силата на Вълка щеше да му стигне да отвори вратите с голи ръце? Дали можеха да ги пробият с куршуми?
Докато тя се напрягаше да измисли нещо, върху лицето на Крес се изписа нова решимост, която измести ужаса в ококорените й очи. Синдер проследи погледа й до една кръгла контролна кабина, която стоеше между входовете за тунела и двореца. Преди Синдер да отгатне плана й, Крес запълзя покрай стената.