Изгърмя изстрел, който прониза ушите на Синдер. Крес трепна, но не спря.
Последва нов изстрел и още един, и всеки следващ принуждаваше Синдер да заляга все по-надолу и по-надолу. На третия някакво стъкло се пръсна.
С разтуптяно сърце Синдер се извърна назад и потърси Трън. Той не беше мръднал, но държеше пистолет, с който бе прострелял прозореца на кораба на Каи.
Капитанът се опитваше да предизвика суматоха и така да привлече вниманието върху себе си далеч от Крес.
С пресъхнало като пустинен пясък гърло, Синдер се обърна напред и видя, че Крес е успяла да се добере до кабината. Момичето стискаше портскрийна си, а пръстите на другата й ръка танцуваха по невидимия екран. Ико още стоеше пред вратите, свита на топка, готова да скочи и да побегне при най-малкия повод.
До Синдер Вълка не изпускаше от очи Трън и беше готов да се хвърли, ако избухнеше ръкопашен бой.
По рампата на кораба на Каи затропаха крака и нови лунни стражи заляха пътеките между корабите. Но не те тревожеха Синдер. Те не притежаваха уменията да открият Трън сред тях. Техните чародеи я тревожеха, но тя така и не ги откриваше.
Вратите изсвистяха. Вълка сграбчи Синдер за лакътя и преди тя да успее да се обърне, той вече я теглеше нагоре към платформата.
Крес беше отворила вратите.
Ико вече беше минала от другата страна и опряла гръб в стената на коридора, им махаше. Беше извадила пистолета си за първи път и си търсеше цел.
— Натам!
Вълка и Синдер изкачиха шумно стъпалата. Един куршум изсвистя и се заби в стената. Синдер се приведе и се мушна през вратите. Двамата се блъснаха в стената до Ико.
Задъхана, Синдер се обърна назад. Преследвачите им се бяха отказали да ги сварят изневиделица и сега тичаха с пълна сила към тях. Но Трън, който също се бе отказал да се прикрива, имаше преднина. Синдер започна да му изпраща образи — той беше бърз като газела, краката му едва докосваха земята. Тя се опасяваше, че ако го превърне в марионетка, само ще го забави, но образите го окуражиха. Скоростта му се увеличи. Той взе стъпалата по две наведнъж.
Синдер хвърли поглед през рамо и най-сетне видя чародея — жена с къса черна коса и червена роба.
Тя скръцна със зъби, вдигна ръка и стреля. Не разбра дали уцели, но жената извика и се строполи.
Трън се хвърли през вратите тъкмо когато стражите стигнаха най-долното стъпало на платформата. Вратите зад него се хлопнаха с трясък.
Той се свлече до стената, притиснал гърдите си. Страните му бяха зачервени, но очите му искряха от адреналина. Огледа групата им. Синдер, Ико, Вълка.
Усмивката му угасна.
— Крес?
Синдер, която все още се бореше да си поеме дъх, поклати глава.
Трън зяпна от страх. Отблъсна се от стената и се хвърли към вратата, но Вълка скочи пред него и затисна ръцете до тялото му.
— Пусни ме — изръмжа Трън.
— Не можем да се върнем — отговори Вълка. — Това е самоубийство.
За да подчертае думите му, град от куршуми се изсипа по вратите, а оглушителният им звън отекна по коридора, в който бяха затворени.
— Няма да я зарежем там!
— Трън… — подхвана Синдер.
— Не! — Той отскубна едната си ръка и замахна, но Вълка избегна удара; за част от секундата се завъртя и с огромната си ръка притисна през гърлото Трън към стената.
— Тя ни даде този шанс — рече Вълка. — Не го пилей.
Трън раздвижи челюстта си. Тялото му беше изопнато като струна, готово за бой, макар сам да знаеше, че не е в категорията на Вълка. Страхът се бе врязал във всяка линия на лицето му, но постепенно дишането му се успокои.
— Трябва да тръгваме — рече почти уплашена от думите си Синдер.
Трън премести поглед върху затворените врати.
— Аз мога да остана — предложи Ико с неуверен глас. — Мога да се върна да я взема.
— Не — отсече Синдер. — Няма да се делим.
Трън трепна, а Синдер осъзна жестокостта на думите си твърде късно. Групата им вече беше разделена.
Тя се приближи, понечи да сложи ръка върху ръката на Трън, но размисли.
— Ако не беше Крес, сега още щяхме да стоим отвън. Щяха всички ни да заловят, но благодарение на нея, ние се измъкнахме. Тя ни спаси. А сега трябва да вървим.