Трън стисна очи. Раменете му се отпуснаха.
Цялото му тяло се разтресе, но той кимна.
Вълка го пусна и те се понесоха в бяг.
Книга втора
Глава двадесет и първа
По някое време сред хаоса, последвал пристигането на император Каито, Хиацинт беше застанал пред Уинтър — вечният й защитник, — а тя се беше вкопчила в ризата му. Присъствието му й носеше донякъде утеха, но същевременно я дразнеше. От него нищо не можеше да види.
Но изгледът пред нея беше ясен като утринна зора, когато четири фигури се стрелнаха през изхода, който водеше към влаковете маглев. Вратите се затръшнаха под залп от огнестрелни оръжия. Бяха твърде далеч, за да ги види ясно, но все пак беше сигурна, че една от тях е Лин Синдер.
Скъпата й изчезнала братовчедка, принцеса Селена.
— След тях! — изкрещя Левана. Само след секунди на изхода пристигнаха и мъжете, изпратени да претърсят кораба на императора. Опитаха се да отворят вратите, но те не помръднаха.
Левана се завъртя с лице към сър Джерико Солис.
— Изпратете един отряд през двореца до входовете край езерото и още един през града. Опитайте се да им отрежете пътя на перона.
Джерико удари юмрук в ръката си, събра още осем стражи и потегли.
— Еймъри — ревна Левана. — Погрижи се всички влакове, които заминават от Артемизия, да бъда спрени. Претърсете ги във всички тунели и перони. Не бива да им позволяваме да се измъкнат от града. И разбери как са успели да минат през вратите!
Еймъри се поклони.
— Вече повиках техника. Ще блокираме цялата система.
С разширени от гняв ноздри, Левана изпъна гръб и се обърна към императора. Той стоеше най-отзад в малката им групичка — сам с неколцина свои стражи и съветника си. Но по лицето му не се четеше страх. Уинтър си помисли, че би трябвало да го е страх, но устните му бяха стиснати от крайното усилие да не се усмихне.
Уинтър наклони глава и започна да го разглежда. Видя й се изпълнен с гордост. На ръба на самодоволството. Тя се почувства виновна, задето се бе пошегувала с него по-рано.
— Незаконни пътници — рече той, щом Левана го погледна. Сви рамене с безразличие. — Каква неочаквана изненада.
Лицето на кралицата излъчваше свирепа, жестока красота, от която дъхът секваше.
— Довели сте враг в сърцето на страната ми. Във време на взаимно примирие вие извършихте предателство.
Каи не трепна.
— Аз съм предан на Източната република и на Земята. Но не и на Луната, и категорично не на вас.
Левана присви очи.
— Откъде сте сигурен, че няма да ви убия за тези думи?
— Няма — отвърна императорът с голяма самоувереност, както мащехата й бе доловила. Уинтър бе обзета от съчувствие. — Поне не засега — поправи се Каи.
Съвършено изписаните вежди се вдигнаха.
— Прав сте — рече Левана. — Може би вместо вас ще убия съветника ви. Той със сигурност е знаел за това безочливо предателство.
— Правете с мен каквото намерите за добре — обади се съветникът твърдо като Каи. — Аз съм предан единствено на моя император.
Бузата на Каи потръпна.
— Ако някой от гостите от Земята пострада, за да ме накажете или сплашите, аз ще се откажа от сватбата.
— В такъв случай няма причина да ви оставя жив.
— Знам, но убиете ли ме, няма да станете императрица.
Погледите им се сблъскаха войнствено, а Уинтър, Хиацинт и другите стражи ги наблюдаваха. Сърцето на Уинтър туптеше като лудо от вълнение и тя чакаше да чуе заповедта на кралицата да убият император Каито заради неговото нахалство, както и за това, че е довел в Артемизия Лин Синдер.
Вратите към двореца се отвориха и оттам излезе страж, който придружаваше техника.
— Кралице моя, викали сте ме.
Еймъри излезе напред.
— Издадохме строга заповед вратите към порта да бъдат заключени, но изглежда, нещо не е в ред. Нейно Величество желае да научи каква е повредата и да получи уверенията ви, че това няма да се повтори.
Техникът се поклони и забърза покрай платформата към контролното табло, което регулираше изходите и огромната зала, в която зад вратите към порта стояха корабите.