Уинтър го наблюдаваше, когато някакво движение привлече вниманието й. Тя се намръщи. Беше сигурна, че видя как някой се скри между сандъците от Земята. Или поне толкова сигурна, колкото беше за всяко нещо, което виждаше, тоест никак.
Мащехата й отново се нахвърли върху императора и замахна с ръка, раздразнена от присъствието му.
— Отведете земляните в апартаментите им — нареди тя — и не ги пускайте оттам!
Стражите ги подкараха с повече сила, отколкото беше необходимо, но Каи и антуражът му не оказаха съпротива. Императорът не погледна Уинтър, но когато мина край нея, тя видя, че той вече не крие широката си усмивка. Беше станал затворник на кралицата, но беше ясно, че смята това за победа.
Тежките стъпки на стражата бяха заглъхнали, когато техникът се провикна:
— Кралице! — Пръстите му танцуваха по екраните, а по лицето му се четеше ужас. Левана хукна към него. Антуражът й я последва. Хиацинт понечи да остане пред Уинтър, но тя го заобиколи и заприпка напред, без да обръща внимание на тихото му мърморене. Момичето отново огледа сандъците и багажа, но от мистериозната фигура, която й се привидя, нямаше и следа.
— Какво? — сопна се Левана.
Техникът не вдигаше очи от компютъра. На най-близкия екран Уинтър видя карта на влаковата система, а в ъгъла примигваше съобщение за грешка. До нея изникна Хиацинт и й хвърли хладен, но свиреп поглед, задето беше избягала от закрилата му. Тя не му обърна внимание.
— Тук… — започна техникът, после се обърна към друг екран.
— Най-добре да си върнете дар словото, преди да съм ви го отнела завинаги — заплаши го Левана.
Техникът потрепери и се обърна към тях, макар че ръцете му все така безпомощно се рееха над екраните.
— Системата…
Левана чакаше.
Уинтър се разтревожи за живота на мъжа.
— Нямам достъп до нея, кралице моя. Не мога… не мога да вляза в разписанието на влаковете, ръчното управление… дори входовете към главния перон са били заключени. С изключение на… на коридора, който го свързва с порта и който единствен е останал незасегнат.
Левана замълча, стиснала устни в тънка линия.
— Някой е проникнал в системата? — попита Еймъри.
— Д-да, така мисля. Ще отнеме часове да се сменят паролите за достъп… Аз не знам дори какво точно са направили.
— Искаш да ми кажеш, че дори не можеш да спреш влаковете, които заминават от града?
Техникът беше пребледнял.
— Ще продължа да опитвам, Ваше Величество. От контролната зала в двореца ще имам по-добър достъп до системата, затова ще…
— Имате ли помощници? — попита кралицата. — Или сътрудник в занаята?
Косъмчетата по врата на Уинтър настръхнаха.
Техникът запелтечи:
— Ттрима сме общо… тук в двореца… но аз съм най-опитният с над двайсет години предана служба и…
— Убийте го.
Един от стражите извади пистолета от кобура си. Уинтър извърна глава настрани и макар че беше дребнаво от нейна страна, помисли си с радост, че не Хиацинт е принуден да извърши убийството. А можеше да бъде той, ако все още беше страж на главния чародей.
— Моля ви, крали…
Изстрелът прокънтя в главата й и Уинтър подскочи. Последва звук, който й беше до болка познат. Хленчене. Идваше иззад една купчина сандъци.
Зад нея припукването на електрическите жици и строшената пластмаса подсказваше, че куршумът е улучил и един от екраните. Стражът прибра пистолета си.
Еймъри се обърна към кралицата:
— Ще се свържа с Джерико и отряда му, за да проверя дали са успели да стигнат до перона. Ще го известя, че пътят им може би ще е блокиран.
— Благодаря ти, Еймъри. Съобщи и на другите двама техници за проблема с влаковата система.
Еймъри извади портскрийна си и се отдели от групата в края на платформата. Под него се намираха натрупаните един върху друг сандъци и макар че той се бе втренчил в екрана, Уинтър търсеше там нов признак на живот.
Ето го! Крака, помисли си тя, присвити до големия куфар.
Уинтър ахна от удоволствие и сплете пръсти под брадичката си. Всички се обърнаха към нея, учудени от присъствието й, което не беше рядкост.
— Как мислите, втора майко, дали земляните са ни донесли подаръци?
И без да дочака отговор, тя повдигна полите на роклята си и затича към багажа, минавайки по купчините сандъци и куфари, докато стигна долното ниво.