— Тя е щит — обади се Синдер. — Те не могат да усетят биоелектричеството й. Докато не се показва, ще бъде…
— Недей — прекъсна я Трън.
Синдер видя побелелите кокалчета на ръцете му и се опита да измисли някоя добра, окуражителна дума, която да му каже. Едва беше наченала великия си план за революция и промяна, а вече се чувстваше като неудачник. Само дето това й се виждаше по-страшно от предателството спрямо народа на Луната. Защото тя не беше оправдала надеждите на хората, които й бяха най-скъпи в цялата вселена.
Най-накрая тя прошепна:
— Много съжалявам, Трън.
— Аз също.
Глава двадесет и трета
Хиацинт беше крайно замислен, когато Уинтър го вкара в асансьора.
— Защо ли ме гложди лошо предчувствие? — измърмори той недоволно и подозрително огледа Уинтър.
— Теб за всичко те гложди лошо предчувствие — отвърна тя и го бутна с рамо. Игрив жест, който винаги очакваше в захлас да й върнат. Този път не стана така. Тя се намръщи. — Забравих нещо на порта. Ще ни отнеме само минутка.
И запърха с мигли насреща му.
Той се навъси и извърна очи. Беше влязъл в образа на неин страж. Униформата. Стойката. Неспособността му да погледне човек в очите за повече от половин секунда.
Гвардеецът Хиацинт не беше любимият й Хиацинт, но все пак това беше само маска, която той носеше по принуда.
Още щом си тръгнаха от порта, Уинтър тръпнеше да му каже истината. Не можеше да се отърси от тревогата за съдбата на момичето, което натика в сандъка. Дали още се криеше там? Дали се беше опитала да избяга и да настигне приятелите си? Дали са я открили? Заловили? Убили?
Това момиче беше съюзник на Лин Синдер, а може би и приятелка на Скарлет. От страх за живота й през последните два часа Уинтър се бе превърнала в кълбо от нерви. Тя ходеше напред-назад, без да може да си намери място, докато чакаше в покоите си, за да не привлече внимание, връщайки се на доковете. Заради системата за видеонаблюдение в двореца тя се въздържа да разкрие тайната си дори на Хиацинт. А трудно беше да пази такава тайна.
Странното й държане днес не беше направило впечатление даже на Хиацинт. Без съмнение имаше достатъчно причини за вълнението й.
— Какво е това нещо? — попита я Хиацинт.
Уинтър откъсна поглед от брояча на етажите над вратата на асансьора.
— Моля?
— Онова, което си забравила на порта?
— О, ще видиш.
— Принцесо…
Вратите се отвориха с шумно свистене. Тя го улови за ръката и го поведе през пищната галерия, където жителите на Артемизия чакаха влаковете си. Това ниво беше пусто — точно както се надяваше. Уинтър лесно получи разрешение от стражата да слезе тук — трябваше само да се нацупи малко и непокорно да пренебрегне пухтенето на Хиацинт. Всъщност обаче беше забранено да се идва тук по време на гостуването на земляните. От съображения за сигурност за корабите и вещите им, беше казала Левана, но принцесата знаеше, че истинската причина е да предотвратят евентуално бягство.
Когато стъпиха на главната платформа, портът беше притихнал. Светещият под придаваше чудовищност на силуетите на корабите върху високия таван, а в глухите стени отекваше шумът от всяка крачка, всеки дъх. Уинтър си представяше, че чува гръмовно туптящото си сърце.
Тя пое по платформата, а зад нея бързо чаткаха ботушите на Хиацинт. Принцесата не се стърпя и хвърли поглед на контролната кабина. Счупеният екран и няколко тъмни петна на стената още стояха там, но тялото на техника поне беше вдигнато. Доколкото на нея й беше известно, заместникът му и в този час опитваше да влезе в блокираната система от контролния център на двореца.
Сведе очи към по-ниското ниво и изпита безкрайно облекчение, когато видя, че товарът стои недокоснат. Личният багаж на посланиците бе отнесен в апартаментите им, но подаръците и търговските стоки бяха оставени тук.
Уинтър зърна сандъка с аржентинското вино и ускори крачка.
— Звезди небесни! — изохка Хиацинт. — Ако си ме довлякла тук за още опаковъчна хартия…
— Най-трудно е — заговори Уинтър, подскачайки по сандъците по начин, който никак не отиваше на една млада дама, — човек да се сдобие с хартия. Секторите за дървесина имат достатъчно заявки за строителството. Веднъж ми се наложи да разменя чифт копринени пантофки за няколко картички.