— Почакай — Хиацинт се разсмя. — Ти си спряла камерите, нали?
Момичето мълчеше.
Уинтър премести поглед от нея към Хиацинт.
— Тя е спряла камерите?
— Това момиче някога беше най-добре пазената тайна на кралицата. Тя може да се оправи с всеки компютър. — Той скръсти ръце, а строгото му лице се смекчи почти до усмивка. — Ти също си предизвикала хаоса с влаковете.
Момичето сви устни.
— Как се казваш? — попита я Уинтър.
Когато момичето не се обади, Хиацинт отговори:
— Казва се Крес. Щит е и е един от съюзниците на Лин Синдер. — Той се почеса по слепоочието. — Надали си решила какво да правим с нея.
— Да я отведем скришом до крилото с гостите. Императорът ще се погрижи за нея. Та той им помогна да стигнат дотук.
Хиацинт поклати глава.
— Император Каито е под засилена охрана. Няма да успеем да припарим до него. Освен това колкото по-малко хора знаят, че си й помогнала, толкова по-малка е възможността Левана да научи.
Момичето — Крес — явно си отдъхна, когато стана ясно, че Уинтър и Хиацинт няма да я убият. Уинтър й се усмихна.
— Никога преди не съм виждала щит. Каква прекрасна дарба! Въобще не мога да те почувствам, сякаш изобщо не си тук, макар че стоиш пред очите ми. — Усмивката й се разшири. — Това ще докара мащехата ми до бяс.
— Точно щит уби последния крал и кралицата — обади се Хиацинт. — Може да направим от нея убиец.
Възмутена, Уинтър се обърна към него.
— Тя прилича ли ти на убиец?
Той сви рамене.
— А на теб да ти прилича на човек, който може да изкара от строя цялата ни система маглев?
— Аз не съм я изкарала от строя. — Гласът на Крес беше кротък, но Уинтър тъй се изненада, като я чу, та й се стори, че е изкрещяла. — Смених параметрите за достъп, така че кралицата да не може да спре влаковете.
Хиацинт я изгледа.
— Но ако искаше, можеше да я спреш напълно.
След миг момичето сведе поглед.
— Трябва да намерим къде да я скрием — рече Уинтър, подръпвайки една къдрица. — Някъде, където няма да я намерят.
— Защо? — попита Крес. — Защо ми помагате?
Уинтър не разбра дали пита нея, или Хиацинт, но стражът пръв отговори, ръмжейки:
— Хубав въпрос.
Уинтър го бутна силно по рамото. Той не се помести.
— Защото така е редно да постъпим. Ние ще те защитим. Нали така, Хиацинт?
Когато Хиацинт не отвърна, Уинтър отново го сръга.
— Нали?
Младият мъж въздъхна.
— Сигурно ще успея да я вкарам в гвардейските квартири. Не са далеч и така няма да ни се налага да влизаме в централната част на двореца.
Крес рече недоверчиво:
— Ти ще ме защитиш?
— Против волята ми, но така изглежда.
— Поне докато можем — каза Уинтър. — А ако ни се удаде възможност, ще направим всичко по силите си да те съберем отново с приятелите ти.
За първи път твърдостта на Крес се пропука.
— Успяха ли да се измъкнат?
— Така изглежда. Доколкото знам, все още не са ги намерили.
— Но кралицата няма да спре търсенето — добави Хиацинт, сякаш на двете това не им беше ясно.
Крес спря да трепери. Взря се в Хиацинт и изразът на лицето й стана замислен. Най-накрая попита:
— Дали в гвардейските квартири няма достъп до кралската предавателна мрежа?
Глава двадесет и четвърта
Четиримата напредваха бавно и мъчително през външните сектори на Луната. Понякога се качваха на влаковете маглев, друг път вървяха през тунелите, а понякога Вълка пращаше нанякъде празен влак, те скачаха на друг перон и се отправяха в обратната посока. Понякога се разделяха и няколко сектора по-нататък отново се събираха, за да объркат така всички, които бяха тръгнали да търсят двама мъже и две жени, пътуващи заедно.
Вървяха с приведени глави. Ико беше скрила косата под шапката си. Синдер не спираше да намества ръкавиците си, за да не би металната й ръка да се види на камерите, които по всякакъв начин се стараеха да избягват, но това невинаги беше възможно. Синдер се молеше да има толкова много монитори на Луната, че да няма кой да ги следи непрестанно.
Понякога излизаха на повърхността, за да се прекачат на друга линия, но като цяло гледаха да избягват това. Вълка ги беше предупредил, че повечето външни сектори се охраняват от въоръжена стража. Нейната работа уж беше да гарантира сигурността на хората, но през повечето време войниците наказваха онези, които дръзваха да говорят против короната. Малкото пъти, когато се промъкнаха под куполите на повърхността, четиримата успяха да минат незабелязано благодарение на дрехите и уплашено приведените си глави, но Синдер знаеше, че няма да мине много време, преди мерките за сигурност да се засилят по цялата Луна.