Езикът на младия мъж пресъхна като лунен камък.
— Не — прошепна той.
Левана вдигна вежди.
— Простете, кралице моя. — Той се покашля. — Вие не можете… — Извърна поглед към Еймъри, който, доволен от това решение, се усмихваше с половин усмивка. — Моля ви. Предложете й още веднъж да се ожени за вас. Аз ще говоря с нея. Ще я накарам да приеме. От нея все ще има полза — добра партия е. Просто е напрегната…
— Ти дръзваш да оспорваш решението ми? — изрева Левана.
Сърцето му гръмко заби.
— Моля ви.
— Предложих ръката си на принцесата от доброта, за да я защитя от предложенията на други, не чак дотам подходящи ухажори. Нейният отказ показа колко е неблагодарна. Не бих я взел сега дори да ме моли на колене.
Хиацинт стисна зъби. Сърцето му биеше бясно, а той не можеше да го спре.
Погледът на кралицата се смекчи, изпълни се с мед и захар. Тя стоеше близо до него. Толкова близо, че би могъл да грабне ножа и да пререже гърлото й.
Но дали ръката му щеше да изпревари мисълта й? Дали щеше да изпревари мисълта на Еймъри?
— Скъпи мой сър Глина — рече замислено кралицата и Хиацинт се почуди дали е доловила отчаянието му. — Не си мисли, че не съм наясно какво искам от теб и колко трудно ще ти бъде. Но това е знак за моето милосърдие. Ти ще го направиш бързо. В твоите ръце тя няма да страда. Нима не разбираш? По този начин ще изпълня и обещанието си към баща й.
Тя беше луда. Напълно луда.
Най-лошото беше, че си вярваше.
Той сви пръсти. По врата му се плъзна капка пот.
— Не мога. Отказвам. Моля ви… моля ви пощадете я. Направете я ваша слугиня. Изгонете я в крайните сектори и повече няма да чуете за нея, имате думата ми…
Левана го изгледа унищожително, обърна се и въздъхна.
— Колко живота си готов да пожертваш за нейния?
Той я зяпна изумен, а Левана бавно тръгна към екрана. Записът беше спрян и показваше трите деца на прага.
— Нима вместо нея предпочиташ да наредя да убият тези деца?
Сърцето му затуптя учестено. Щеше да изхвръкне от гърдите му.
— А какво ще кажеш… — Тя отново се обърна към него и потупа с пръст ъгълчето на устата си. — За родителите ти? Ако правилно съм запомнила, сър Гарисън Глина беше преместен на служба в един от външните сектори. Кажи ми, кога за последен път говори с него?
Хиацинт стисна устни от страх, че всяко признание може да се обърне срещу него. Той от години нито беше виждал, нито беше говорил с родителите си. Точно като Уинтър и той вярваше, че най-добрият начин да предпази любимите си хора е да се престори, че не ги обича, за да не могат да ги използват срещу него. Както правеше в момента Левана.
Как се беше стигнало дотук? Та той никого не можеше да предпази. Никого не можеше да спаси…
Хиацинт съзнаваше, че лицето му се е изкривило от страх, но не можеше да сподави чувствата си. Идеше му да падне на колене и да я помоли да промени решението си. Всичко, всичко би направил, само не и това.
— Ако отново ми откажеш — продължи Левана, — ще разбера, че предаността ти е неискрена. Ще бъдеш екзекутиран за предателство, а след теб и родителите ти. След това ще изпратя Джерико да свърши с принцесата, само че той според мен няма да бъде тъй мил с нея, както ти.
Хиацинт преглътна страданието си. То нямаше да му помогне.
— Ще изпълниш ли това поръчение, сър Глина?
Той сведе глава, за да скрие отчаянието си, макар че уважението, което й засвидетелства, едва не го погуби.
— Ще го изпълня, кралице.
Глава двадесет и шеста
За първи път, откакто беше заминала, Крес установи, че сателитът й липсва. Квартирата на Хиацинт беше по-малка даже и от него. Когато й се налагаше да отиде до тоалетната, трябваше да изчака края на смяната му, за да може той да я вмъкне тайничко в банята, която всички гвардейци и семействата им деляха в подземното крило на двореца. Веднъж в банята срещна жената на един от стражите, която мило й се усмихна в огледалото над мивката без никакъв намек от подозрение, но случката напълно разтърси Крес.
Тя усещаше присъствието на кралицата и приближените й навсякъде край себе си. Никога не забравяше, че стига само един човек да разбере, че е щит, ще я убият. Може би преди това щяха да я мъчат и разпитват. Крес едва не се поболя от притеснение за живота си и от страх за съдбата на приятелите си. И все се ядосваше, че Хиацинт всеки път се прибира без новини за тях.