Повтаряше си, че това е добър знак. Хиацинт щеше да научи, ако са били заловени. Нали?
Крес се развличаше, като се опитваше според силите си и с ограничените възможности в жилището на Хиацинт да подпомага каузата на Синдер. Портскрийнът й още беше у нея и макар че не се осмеляваше да праща съобщения, които лесно можеха да бъдат проследени, тя успя да се свърже с предавателната система на кралицата посредством холографската сфера, прикрепена към стената на Хиацинт. Тези сфери се намираха под път и над път на Луната — точно както нетскрийновете на Земята, и беше също толкова лесно да се манипулират излъчванията. Предварително направеният запис на Синдер още беше на портскрийна на Крес, но тя не смееше да го пусне, без да е сигурна, че Синдер и останалите са готови. Затова прекарваше времето си, като възпрепятстваше пропагандата на кралицата и се мъчеше да измисли как да покаже на приятелите си, че е жива и в относителна безопасност. Но така и не й хрумна нещо, което да не е прекалено очебийно или твърде мъгляво, а и много се страхуваше да не направи грешна стъпка и кралицата да я надуши.
За кой ли път си пожелаваше да има и тук техниката, с която разполагаше на сателита. Чувстваше се по-откъсната от света от всякога. Тук нямаше какво друго да се гледа, освен одобрените от короната новини. Нямаше как да изпрати пряко съобщение. Нямаше достъп до лунната система за наблюдение и сигурност и затова нямаше как да изпълни задълженията, с които Синдер я бе натоварила. Часовете се сляха в дни, а безпокойството и нетърпението на Крес растяха и вече не я свърташе на едно място. Гореше неистово от желание да се измъкне от затвора си и да свърши нещо.
Момичето тъкмо променяше саундтрака от едно съобщение на кралицата за нейните „смели победи срещу слабоумните земляни“, когато шумът от нечии стъпки в коридора я прекъснаха.
Стъпките спряха пред вратата на Хиацинт. Крес откачи портскрийна, скочи от леглото и се свря в най-далечния ъгъл до стената. Отвън някой въведе кода и ключалката провери пръстовите отпечатъци. Вратата се отвори и затвори.
Крес затаи дъх.
— Аз съм — чу се гласът на Хиацинт, обезверен, както винаги.
Крес въздъхна и изпълзя от скривалището си. Остана на земята и се облегна на леглото. В тясната стаичка нямаше къде другаде да седне и момичето се чувстваше виновно, че бе заело леглото на Хиацинт, макар че не помнеше някога да го е виждала седнал в нейно присъствие. Той сякаш винаги беше нащрек дори в собствената си квартира.
— Някакви новини?
Хиацинт се подпря на вратата. Погледна тавана с уморените си очи с тъмни сенки под тях. Видя й се странно разрошен.
— Не.
Крес сви колена към гърдите си.
— Какво се е случило?
Все тъй загледан в тавана, той измърмори:
— Ти изключи камерите на дока.
Крес примигна.
— Можеш ли пак да го направиш? С другите камери в двореца?
Тя посегна към косата си. Още не можеше да се отучи от навика да си играе с нея, макар че вече бяха минали няколко седмици, откакто я подстригаха.
— Ако имам достъп до системата. Но нямам.
Хиацинт отвори уста, замълча, пак я затвори.
Крес се намръщи. Хиацинт не беше от бъбривците, но това преминаваше всякакви граници дори и за него.
Най-накрая той рече:
— Аз ще ти осигуря достъп.
— Защо ще изключваме камерите?
Гърдите му се повдигнаха, а погледът му се спусна по голата каменна стена и се спря върху Крес.
— Заминаваш. Ти, Уинтър и онова червенокосо момиче ще напуснете двореца. Тази вечер.
Крес се изправи.
— Какво?
— Уинтър не може да остане повече тук, а няма да тръгне без онази своя приятелка. Ти ще ми помогнеш да ги измъкна от двореца и това ще е твоят билет. — Той взе да разтрива слепоочията си. — Ти знаеш накъде е тръгнала Синдер, нали? Можеш да я намериш. Тя ще се погрижи за Уинтър. Само да посмее да не го направи.
Щом чу името на Синдер, Крес усети как по гърба й полазват мравки. Това номер ли беше? Дали той се опитваше да измъкне информация от нея, която да размени с кралицата срещу собствените си интереси? Нямаше да му е за първи път.
— Ще бъде съмнително, ако няколко монитора изведнъж се развалят.
Хиацинт кимна.