— Не.
— Просто се измъкни от Артемизия. Порт Е, платформа 22. Сектор РМ-9. — Той стана. — И когато се срещнеш с тази твоя принцеса, предай й да побърза.
Скарлет бавно го погледна, като мислено си повтаряше, Уинтър. Уинтър трябва да побърза. Но сетне разбра, че стражът говори за другата принцеса. Селена. Синдер.
Хиацинт мина от едната страна на клетката, където беше решетъчната врата, и допря палеца си в устройството за идентификация. Въведе кода. Скарлет чу издайническото щракване на ключалката и резето. От възбуда главата й бучеше.
— Преброй до десет. — Без да я погледне, Хиацинт се отдалечи.
Всичко в нея пищеше да блъсне вратата, да хукне по пътеката и да намери Уинтър, но се сдържа. Пръстите й потръпваха. Мъжът й беше дал оръжие и път за бягство. Нямаше представа какво става, но нещо й подсказваше, че сдържаността за тези кратки десет секунди няма да я погуби.
На четири Скарлет пъхна малкия цилиндър в джоба на якето си. На пет пъхна ножа в колана на скъсаните си, мръсни джинси. На шест се приближи отново до решетките и притисна лицето си в тях. На седем извика:
– Уинтър! Добре ли…
На осем лампите угаснаха и я потопиха в мрак.
Скарлет замръзна. Така нямаше да й бъде по-лесно. Тъмнината нямаше да й помогне. Ама…
О, камерите.
Скарлет изсумтя, провери да не би ножът да изпадне и отвори вратата на клетката. Измъкна се навън, пълзейки и с помощта на решетките се изправи. От дългото седене краката не я държаха. Тя се закрепи някак и стъпи върху мъха.
Най-напред да провери дали принцесата е мъртва.
А след това да научи къде, по дяволите, е този порт Е.
— Уинтър? — изсъска тя и замъкна крака по пътеката. Стената на клетката на Рийо й се видя по-далече, отколкото я помнеше, а собствените й объркани сетива й играеха номера. Накрая напипа оградата и тръгна покрай нея по пътеката. — Рийо?
Вълкът не отговори. Още едно необичайно нещо.
Безбройните звезди проблясваха над изкуствения балдахин на тропическата гора и стъклената стена и очите на Скарлет постепенно свикнаха със сумрака. Тя зави зад ъгъла, но не видя нищо друго, освен сенките на три клона над главата си и собствената си ръка току пред лицето си.
Присви очи. На пътеката се виждаше нещо бяло. Може би белите животинчета, които тичаха на свобода из менажерията, но инстинктът на Скарлет й подсказваше какво точно е това нещо. Кой беше.
— Уинтър! — Тя измина остатъка от разстоянието с ръка върху оградата. Тялото на принцесата придоби форма. Тя лежеше, отпусната, на земята. Под нея се бе насъбрала черна локва.
— О, не… о, не… принцесо! — Момичето падна на колене, бутна Уинтър назад и опипа гърлото й.
— Стените кървят.
Щом чу немощните, почти безумни думи, Скарлет си отдъхна. Тя откри пулса на Уинтър и установи, че е силен.
— Къде си ранена?
— Кръвта… навсякъде… колко много кръв.
— Уинтър, трябва да ми кажеш. Къде те е ранил? — Тя опипа ръцете, раменете и стомаха на принцесата, но кръвта беше само под нея. Гърбът й тогава?
— Той уби Рийо.
Скарлет се вцепени.
Принцесата зарида, залитна напред и допря чело в шията й.
— Опитваше се да спаси живота ми.
Скарлет не разбра дали говори за вълка, или за стража.
— Нищо ти няма — каза тя повече на себе си. Хвърли поглед наоколо. Менажерията беше потънала в мрак, но тя чуваше ромоленето на водопада, пристъпването на нечии малки лапички, шумоленето на листата по дърветата, когато някое създание притичаше по клоните им. Зад Уинтър зърна купчина бяла козина и сърцето й се сви, но побърза да потисне тъгата си.
Както за баба си, така и за вълка щеше да има време да скърби. Сега трябваше да се измъкнат оттук.
Мозъкът й превключи на високи обороти.
При входа на менажерията винаги имаше стражи и те несъмнено щяха да станат подозрителни, когато принцеса Уинтър не се върнеше. Освен ако Хиацинт не им бе видял сметката, но дори така да беше, Скарлет нямаше да се мотае насред двореца на Левана.
Тя откъсна поглед от Рийо. На отсрещната стена различи смътните очертания на вратата, която водеше към коридорите на горския, където се приготвяше храната на животните и се поддържаха клетките. Хиацинт беше предложил да тръгнат натам и колкото да я бе ядосал, тя нямаше причина да се усъмни в него.