Выбрать главу

Вратата се отвори и едва не събори Скарлет. Механичен глас произнесе:

— Превоз до артемизиански порт Е.

Кожата й настръхна, но тя напъха Уинтър вътре и мълчешком благодари на невидимия си помощник. После се качи и се тръшна на седалката. Вратата леко се затвори и те останаха запечатани вътре. Влакът се повдигна и се плъзна по линиите, а Уинтър добави:

— Като евакуация.

Скарлет избърса потното си чело в мръсния ръкав на якето. Когато почувства, че страхът й се е уталожил, за да може да говори, попита:

— Какво стана там? В менажерията?

Силата, която се бе появила в очите на Уинтър, бързо изчезна.

— Кралицата го бе пратила да ме убие, само че той уби Рийо вместо мен.

Скарлет разкопча якето си, за да поохлади пламналата си кожа.

— Защо й е на кралицата да те убива?

— Смята, че застрашавам короната й.

Скарлет изсумтя — уморен звук, който не предаде и половината от присмеха й.

— Без майтап? Тя чувала ли те е някога какви ги плещиш?

Уинтър обърна въпросително поглед към нея.

— Ти си луда — обясни Скарлет. — Не ставаш за кралица. Без да се обиждаш.

— Не мога да стана кралица, защото не съм от кралско потекло. Нейно Величество е моя мащеха. В жилите ми не тече нейната кръв.

— Да, ще каже човек, че това е най-важното в един управник.

На Земята съществуваха две монархии — Обединеното кралство и Източната република, но Скарлет беше отраснала в европейската демокрация, където властите бяха разделени и се регулираха една друга, хората гласуваха тайно и избираха представители на провинциите. В общи линии, както Скарлет го разбираше, всеки получаваше своето и явно страните от Съюза бяха на прав път, щом като от 126 години живееха в световен мир.

Но не така стояха нещата на Луната. Имаше нещо сбъркано в тяхната система.

Влакът започна да намалява. Скарлет хвърли поглед към прозореца. Черният каменист тунел излезе на огромен космически аеродрум, на който цареше оживление. Плочките на пода светеха и хвърляха по тъмните стени сенки от безбройните кораби. Докът беше огромен и пълен с народ. Имаше още няколко линии, по които всяка секунда пристигаха нови влакове. На една от линиите мъже стоварваха храната и стоките, които пристигаха от външните сектори. Те си подвикваха кратки заповеди, които звучаха така, сякаш бяха на чужд език.

— Платформа 22 — повтори си Скарлет, докато вратата на влака се отваряше. — Гледай да не се набиваш на очи.

Уинтър се извърна към нея. В съвършено бистрия й поглед се четеше насмешка.

Принцесата имаше право. И двете бяха мърляви. Целите в кръв. Уинтър беше обичаната от народа принцеса, по-красива от букет рози и по-луда от муха без глава.

Чудо щеше да бъде се слеят с безличната тълпа.

— Можеш да използваш обаянието си — предложи Скарлет.

Връзката се скъса и Уинтър отвърна очи.

— Не, не мога — каза и слезе на перона.

Скарлет я последва. Отдъхна си, когато видя, че нито един човек наоколо не беше облечен с богати одежди и не носеше идиотски украшения на главата си. Това беше място, където се товареха стоки, а не се разхождаха благородници, но това не означаваше, че не ги грози опасност. Тя вече усещаше как работниците спират работата си и ги зяпат.

— Искаш да кажеш, че няма да я използваш.

— Искам да кажа, че няма да я използвам — съгласи се принцесата.

— Поне дръж главата си приведена. — И докато се отдалечаваха от релсите, Скарлет намести покривката върху главата на Уинтър.

Аеродрумът беше огромен и се простираше, докъдето поглед стигаше. От двете страни се нижеха стотици мрачни хангари с издълбани номера над тях. Докато вървяха, Скарлет оглеждаше товара и вниманието й беше привлечено от военни надписи.

Амуниции за стрелкови оръжия

Да се достави на: 51 лунен полк, отряд 437

Чар Лейт, Алфа Ганус

Разпределение: Рим, Италия, ЕФ, Земя

Амуниции. Тези боеприпаси заминаваха за Земята, за да подпомогнат военните сили на Луната.

Сдържай се, каза си тя и стисна юмруци. Всяка фибра от съществото й копнееше да вземе някакво оръжие и да подпали и последния сандък на аеродрума.

Сдържай се. Сдържай се.

Като овладя дишането си, тя продължи напред, а Уинтър се мъкнеше след нея. Отляво Скарлет видя надпис Е7, отдясно Е8. Почти бяха стигнали.