Процепът между вратите се разшири и Уинтър видя, че се намират в пещера, вградена в кратер. Отвъд ръба му се стелеше каменистата лунна пустош. Назъбените скали и надупчената повърхност изглеждаха неприветливи като черна дупка.
— Хиацинт спаси живота и на двете ни — прошепна тя и усети болка в гърдите.
Скарлет се покашля и насочи кораба след другите. Най-отпред бяха ускорителите на корабите, които в близост до изхода пламнаха и ги изстреляха в безвъздушното пространство.
— Можеше да бъде малко по-щедър с информацията, но, да, напомни ми да му благодаря някой ден.
— Левана ще го убие. — Уинтър погледна надолу. Под ноктите й имаше засъхнала кръв, кървави петна имаше по роклята й, а пантофките й бяха подгизнали. Тя примигна и кървавите петна започнаха да се просмукват през плата, да се разстилат.
Уинтър въздъхна уплашена. Това е халюцинация, принцесо.
— Сигурна съм, че има причина да остане в двореца. Сигурно има план.
Корабът им излезе най-отпред на опашката и пред тях се разкри цялата галактика. Дръзка усмивка изви устните на Скарлет.
— Потегляме.
Пръстите й затанцуваха по бутоните и корабът забръмча. Уинтър хвърли последен поглед назад. Корабът подскочи. Стомахът й се преобърна и в следващия миг те отлетяха. Скарлет се разсмя, а кристалният купол, под който се бе скътала Артемизия, остана далеч под тях и все повече и повече се смаляваше…
От устата на Уинтър се изтръгна ридание и тя затисна уста.
— Хей, да ги нямаме такива — рече Скарлет, без да се опитва да прикрие собствения си възторг. — Успяхме, Уинтър. Хиацинт ще се оправи. Вижда ми се издръжлив мъж.
Уинтър стоеше извита на седалката, вратът я заболя, но тя не пожела да откъсне поглед от Артемизия дори когато дворецът и сградите се размиха в едно, светлините съвсем угаснаха и се скриха под купола.
— Тя ще го убие.
— Разбирам, че се тревожиш, но чуй. Ние сме извън този забравен от звездите град. Живи сме, свободни сме, затова спри да униваш.
Уинтър се отпусна на облегалката на седалката. Сълзи напираха в очите й, но тя ги възпря. Вместо това се съсредоточи върху неравномерното си дишане.
Дълго мълчаха и накрая тя усети ръката на Скарлет върху своята.
— Съжалявам. Не беше честно. Знам, че го харесваш.
Уинтър преглътна.
— Обичам го така, както обичам фабриката си за тромбоцити.
— Твоята какво?
— Не знам и аз. Сърцето ми. Тялото ми. Обичам го, всяка частица от него.
— Добре де, обичаш го. Но, Уинтър, на мен той ми прилича на човек, който знае какво върши.
— Той ме закриля — прошепна принцесата. — Винаги ме е закрилял. — Тя се сепна от неочаквания мирис на кръв, който я блъсна в носа. Погледна към скута си и ахна.
— Какво? Какво има?
Уинтър отдръпна роклята от корема си. Кръвта беше попила през ефирния бял плат и той беше станал тъмночервен. Дори покривката беше изцапана с кръв. Зловонието беше тъй силно, че усещаше вкуса му в устата си.
— Уинтър?
— Ннищо, нищо няма — заекна тя и се опита да си представи как кръвта изчезва. Тя обаче закапа надолу по краката й.
— Имаш халюцинации, нали?
Уинтър се облегна назад. Обгърна с пръсти предпазните ремъци. Всичко е плод на въображението ти, принцесо. Това са халюцинации.
— Добре съм. Скоро ще свършат.
— Защо не използваш обаянието си? — тросна й се Скарлет. — Защо трябва да се побъркваш така?
— Няма. — Уинтър с мъка си пое въздух отново.
— Това го разбрах, но защо?
— Това е жестока дарба. Да не бях се раждала с нея по-добре.
— Е, да, но си се родила с нея. Виж се Уинтър, на какво приличаш само. Защо не… знам ли и аз, не ме накараш да повярвам, че косата ти е оранжева? Нещо безобидно?
— Обаянието никога не е безобидно. — Коланите я стягаха. Започна да драска с нокти по ремъците.
— Ако аз притежавах дарбата — продължи Скарлет, без да забелязва как коланът почна да души принцесата, а кръвта бликаше наоколо им, — щях да им дам да се разберат на онези нахакани глупаци. Да видим на тях колко ще им хареса да ги правят на маймуни.
Ръцете на Уинтър лепнеха, хлъзгави, влажни.
— Моят дядо е бил лунитянин. Не съм го познавала, но знам, че е починал в лудница. Допускам, че е направил същия избор като теб. Но той е бил на Земята и се е опитвал да скрие кой е, тъй че може би е имал причина. Но ти? Защо си причиняваш тези мъчения? На кого помагаш така?