— Кралице, от няколко часа срещаме дребни проблеми със системата за наблюдение. Случайни спирания на камерите тук-там из целия дворец.
Левана стоеше пред панорамните прозорци на солара си и слушаше доклада на чародея от трета степен, но й липсваше обичайната съсредоточеност. Беше използвала всичките си налични възможности, а на охраната бе наредила да прегледа записите от външните сектори, но от Лин Синдер и приятелите й нямаше и следа. Подготовката за сватбата вървеше с пълна пара, но тя беше твърде гневна, за да се види с бъдещия си съпруг след пристигането му.
А сега и с Уинтър трябваше да се занимава. От деня, в който Левана се беше омъжила за баща й, неблагодарната, клета принцеса не спираше да я излага. Ако Хиацинт се справеше с поръчението си, никога повече нямаше да й се наложи да слуша безумните й брътвежи. Никога вече нямаше да се наложи да я защитава от присмеха на двора. Никога вече нямаше да се наложи да види копнеещите погледи да се обръщат след слабоумната глупачка по коридорите на двореца.
Левана искаше да се отърве от принцесата. Искаше да се отърве от обидата, която я тровеше толкова години наред. Животът й започваше начисто, най-накрая, и тя заслужаваше това ново начало без бремето, което представляваше доведената й дъщеря и което я теглеше надолу и й припомняше мъчителното минало.
Но ако Хиацинт не успееше…
Левана нямаше да понесе още един провал.
— Кралице?
Тя се обърна към чародея.
— Да?
— Техниците искат да знаят как ще пожелаете да действат. Според тях ще им бъде нужен час-два, за да определят причината за авариите и да възстановят първоначалните настройки. Но може би ще се наложи да спрат част от системата, докато работят по проблема.
— Това ще отвлече ли вниманието им от издирването на киборга?
— Да, Ваше Величество.
— Тогава авариите могат да почакат. Залавянето на киборга е главната ни цел.
Мъжът се поклони.
— Ще ви държим в течение, ако има промяна.
Еймъри посочи вратата.
— Това е всичко. Благодарим ви за доклада.
Чародеят побърза да излезе, но когато вратите на асансьора се отвориха, вътре стоеше друг човек.
При вида на Хиацинт Глина Левана се изпъна. На лицето му беше легнала сянка — ненавист, която обикновено той с голямо упорство прикриваше. Кралицата плъзна поглед към ръцете му. Те бяха изцапани с кръв. По панталона му имаше засъхнало черно петно.
Мъжът слезе от асансьора, но Джерико пресече пътя му с ръка на гърдите.
— Сър Глина? — попита кралицата.
— Сторено е. — Гласът му предаде целия ужас, който думите скриваха.
На устните на Левана трепна усмивка. Тя се обърна с гръб, за да я скрие — жест на щедрост.
— Знам, че за теб не е било лесно — рече тя, като се надяваше, че гласът й внушава състрадание. — Знам колко я обичаше, но ти избра правилното действие — да помогнеш на короната и на страната си.
Хиацинт мълчеше.
Когато успя да овладее израза на лицето си, Левана се обърна към него. Еймъри и Джерико стояха невъзмутими, но Хиацинт имаше вид на човек, който всеки миг ще изтръгне пулсиращото сърце на кралицата, стига да му се удаде възможност.
Тя изпита съчувствие към младия мъж и реши да прости непокорните му инстинкти. В края на краищата той обичаше момичето, нищо че беше трудно човек да проумее защо.
— Какво направи с тялото?
— Занесох го в пещта, където горят умрелите животни. — Докато разказваше, гневът му бе все тъй неукротим, но все пак не понечи да нападне Левана. Въпреки това Джерико стоеше нащрек. — Убих и белия вълк, за да прикрия кървавите следи, но оставих трупа му там. Горските ще си кажат, че нападението е било случайно.
Левана се начумери и радостта й помръкна:
— Не съм ти казала да унищожаваш тялото, сър Глина. Хората трябва да видят доказателство за смъртта й, след като тя вече не заплашва трона ми.
Хиацинт стисна зъби и изръмжа:
— Тя никога не е била заплаха за трона ви, а и аз не бих я оставил там, за да могат белите мършояди, които държите в менажерията, да ръфат месата й. Ще намерите друг начин да съобщите новината на народа.
В устата си Левана усети кисел вкус и стисна устни.
— Така и ще направя.
Хиацинт едва преглътна и възвърна част от самообладанието си.
— Дано нямате нищо против, че се отървах от още един свидетел, кралице. Реших, че ще попречи на целите ви, ако тръгне слух, че един кралски страж е убил принцесата. Хората могат да се усъмнят дали пък убийството не е било по ваше нареждане.