Синдер започна да губи надежда, а през това време часовникът не спираше да тиктака. Към сватбата. Към коронацията. Към неизбежното им залавяне.
Ненадейно се чу хор от звънтежи и Синдер подскочи. Картата угасна и на нейно място се появи задължително съобщение, което се излъчваше от столицата. И без да поглежда навън, Синдер знаеше, че същото съобщение ще бъде излъчено по вградените върху купола екрани, за да са сигурни в двореца, че всички граждани са го видели.
Пред тях, красив и безочлив, се появи чародеят Еймъри. Синдер се отдръпна. От холографа човек оставаше с усещането, че мъжът се намира в стаята.
— Скъпи лунитяни — подхвана той, — моля ви оставете работата си и ме чуйте. Боя се, че имам да ви съобщя една трагична новина. По-рано днес, Нейно Кралско Височество, принцеса Уинтър Хейл-Блекбърн, доведената дъщеря на Нейно Величество кралицата, беше открита убита в кралската менажерия.
Челото на Синдер се набръчка и тя се спогледа с приятелите си. Друго не знаеше за принцесата, освен че се слави с красотата си и хората я обичат, което значеше, че Левана я мрази. Беше чувала разказите за белязаното й лице — дело на кралицата, или така поне носеше мълвата.
— В момента преглеждаме записите от камерите, за да открием убиеца и да го изправим пред съда и няма да се откажем, докато не отмъстим за живота на обичаната ни принцеса. Нашата предана кралица е съсипана от тази загуба, но при все това желанието й е сватбата да се състои, както беше запланувана, за да можем в това време на скръб и печал да намерим малко утеха и радост. Погребението на Нейно Височество ще бъде през някоя от идните седмици. Принцеса Уинтър Хейл-Блекбърн ще липсва на всички нас, но ние никога няма да я забравим.
Лицето на Еймъри се скри.
— Как мислиш, дали Левана я е убила? — попита Ико.
— Няма кой друг — рече Синдер. — Чудно ми е само какво ли е направила принцесата, че да я разгневи.
Трън скръсти ръце.
— Едва ли човек трябва да направи нещо, за да си спечели гнева на Левана.
Небръснат и уморен, капитанът имаше по-занемарен вид и от деня, в който Синдер го срещна в затвора на Ню Бейджин. Досега никой не се бе осмелил да повдигне темата за изоставената Крес, но Синдер знаеше, че от всички той най-тежко понасяше загубата й. Още когато се видяха във Фарафра, тя усети, че Трън се чувства отговорен за Крес, но за първи път се питаше дали пък чувствата му не са по-дълбоки.
Най-неочаквано Вълка вдигна рязко глава и впи поглед в покрития с плат прозорец.
Синдер застина неподвижно, готова според това, което налагаше невидимата заплаха, да зареди куршум в пръста си или да използва лунната си дарба, за да защити себе си и приятелите си. Усети как напрежението наоколо се покачва. Всички се смълчаха и зяпнаха Вълка.
Носът му помръдна. Той свъси още повече вежди. Недоверчиво. Подозрително.
— Вълк? — подкани го Синдер.
Той отново подуши въздуха и очите му грейнаха.
В следващия миг прелетя покрай групичката им, изскочи навън и тръшна входната врата.
Синдер скочи на крака.
— Вълк! Какво…
Твърде късно. Тя изруга. Сега не му беше времето техният съюзник мутиралият вълк да търчи из сектора и да привлича погледите върху себе си.
Тя нахлузи обувките си и хукна след него.
Скарлет приземи кораба на малък подземен аеродрум, на който имаше само два допотопни кораба за доставки. Щом залата се затвори херметически, две ярки крушки светнаха на тавана, като едната примигваше от време на време. Скарлет първа слезе от капсулата, огледа всеки ъгъл и провери дали някой не се крие под корабите. Празно беше.
Два огромни товарни асансьора и три вити стълбища водеха към повърхността, а над тях имаше надписи РМ-8, РМ-9, РМ-11.
Всичко наоколо беше покрито с прах.
— Идваш ли? — повика тя Уинтър, която едва бе успяла да отвори вратата на капсулата. Косата на принцесата беше рошава, сплетена, а от кръвта роклята й се бе станала на кора. Откраднатата покривка се беше свлякла до раменете й. Бягството бе вдигнало адреналина на Скарлет, но Уинтър беше капнала от умора. Главата й клюмаше, когато се измъкна от кораба.
Скарлет сложи ръце на хълбоците си, а търпението й се изчерпваше.