— Накара ме да се почувствам, все едно съм интригантка, а аз…
— Съжалявам — отново каза Абра. — Аз обаче имам връзка с Илай. Грижа ме е за него. Някои от нещата, които ти каза, нараниха мен.
— Там имаше полиция.
— Знам. Но не защото е направил нещо нередно. Някой проникна в Блъф Хаус на два пъти, сигурни сме в това. А първия път ме нападна, който и да е бил той.
— Знам. Още една причина да се тревожа.
— Оценявам загрижеността ти, но не Илай се опита да ме нарани. Той беше в Бостън. И не той е този, който… — Огледа се бързо наоколо, в случай че някой от клиентите стои твърде близко, за да я чуе. — Не той е убил детектива от Бостън, защото бях с него, когато е станало това. Това са фактите, Хестър, потвърдени от полицията.
— Претърсваха Блъф Хаус.
— За да бъде всичко както трябва. Биха могли да претърсят и моята къща.
— Твоята? — Шок и искрена загриженост се изписаха на лицето на Хедър. — Защо? Това е тъпо. Не е правилно.
Щом Хедър изписука обидено, Абра разбра, че ледът се е пропукал.
— Защото има едно, само едно ченге от Бостън, което не може да приеме фактите и доказателствата и от цяла година преследва Илай. Сега си е наумил да дебне и мен.
— Мисля, че това е ужасно.
— И аз, но тъй като нямам какво да крия, нека се забавлява. В момента нашата местна полиция също разследва. На тях много повече вярвам, че ще открият какво става и кой е отговорен.
— Ние ще се погрижим за себе си — обяви Хедър с нотка на гражданска гордост. — Само бъди внимателна.
— Ще бъда.
Абра се опита да не настръхне, когато Хедър се зае да опакова чашите. Сбогом, сладък нов екип за йога. Но когато бръкна в чантата си, за да си извади кредитната карта, се сети за бижутата.
— За малко да забравя. Направих десетина от тези. — Извади ги и ги сложи на щанда, всяко в своя опаковка. — Можеш да им хвърлиш едно око, когато ти се отвори време. Само ми кажи.
— Ще ги видя. Ау, много харесвам тези! — Хедър измъкна обиците от сребро и цитрин, последните, които Абра беше направила. — Малки сребърни лунички и звездички, а пък цитринът е като слънчице.
— Наистина са много хубави. — Жената с винените чаши се доближи до тях.
— Абра е от местните майстори. Донесла е някои нови неща.
— Имаме късмет, нали? О! Джоана, ела да видиш това колие. Толкова ти подхожда.
Абра размени самодоволен поглед с Хедър, докато й подаваше кредитната си карта. Като видя как трите жени се скупчиха около бижутата, разбра, че накрая май щеше да си позволи сладкия нов екип за йога.
Половин час по-късно си взе сладолед във фунийка и тръгна към вкъщи в доста по-добро настроение. Беше продала половината от бижутата, които беше занесла, както и две бройки от тези, оставени отпреди в магазина. Определено си беше време за нов екип и тя тъкмо го бе отбелязала на любимия си сайт.
А на всичкото отгоре беше спечелила и разкошни чаши за вино. Така й се отваряше шанс да покани Илай у дома на вино и вечеря на свещи.
Сега обаче щеше отново да опита медитация. Може би този път нещо щеше да се получи. Обикновено предпочиташе свежия морски въздух, но това не беше дало резултат. Реши, че е нужна промяна.
Прибра се, позабавлява се, като разопакова и изми новите си чаши, преди да ги подреди на кухненската лавица. Може би докато им се радва, позитивното й настроение ще получи нов тласък.
Водена от надежда, взе молив, бележник, копието от рисунката и подреди всичко на възглавницата си за медитация в спалнята си. Макар талантът й за рисуване да заслужаваше най-много тройка по собствената й преценка, надяваше се, че ще може да нанесе някои корекции или добавки. Започна да диша, отиде до шкафа, в който държеше тамяна, ароматните пръчици и различни поставки, които беше събирала с времето.
Прецени, че може би миризмата на лотос ще й помогне да отвори третото си око. Наистина би трябвало да опита това по-рано.
Взе кутията от най-горната лавица и я отвори.
И я изпусна със сподавено ахване, сякаш вътре имаше съскаща змия.
Благовонията й се разпиляха, поставките издрънчаха. А пистолетът тупна на пода. Инстинктивно отскочи от него. Първата й реакция беше да избяга, но после се намеси логиката.
Който и да беше сложил пистолета там, нямаше да седи в къщата и да я чака да го намери. Пистолетът беше там, сети се тя, след като започна да диша, за да го намери полицията.